СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА, ФЛОРЕНЦИЯ, специално за "Портал Култура"

Италианците тъжат за Жан-Луи Трентинян (1930–2022) също толкова, колкото и родната му Франция. В колективното съзнание той остава най-вече с филма „Изпреварването“ (1962) на Дино Ризи. Неговото аристократично излъчване вече е познато от дебюта му в киното в „И бог създаде жената“ (1956) на Роже Вадим, там е срещата му с Брижит Бардо, от която се ражда и любовна връзка.

Италианските режисьори го правят „най-италианския французин“. Първият от тях, повярвал в Трентинян, е Валерио Дзурлини. Той му поверява ролята на син на фашист в „Насилствено лято“ (1959), който през лятото на 1943 г. е освободен от военна служба благодарение на застъпничеството на баща си. В „Изпреварването“ младият актьор открива радостта от живота на човек в търсене на изгубеното време. Срамежливият студент Роберто случайно среща нахален млад мъж (Виторио Гасман), който го завлича в трагична смърт. Френският актьор не е дебютант, зад гърба си има около 15-ина филма, нито един шедьовър. Дуетът с Гасман продължава и през следващата година в „Успехът“ на Джулио Мораси, който, противно на заглавието си, е пълен провал. Трентинян вече е влюбен в Италия и признава: „Италианците са художници. Те са толкова изтънчени, експанзивни, пълни с ирония. Италианското кино беше толкова динамично, толкова интересно“.

През 60-те години актьорът участва в „Гори ли Париж?“ на Рене Клеман (1966), където е в компанията на Жан-Пол Белмондо, Симон Синьоре, Ален Делон; както и в политическия трилър Z на Коста Гаврас (1969), където е честен съдия, преследван от гръцката диктатура. С „Един мъж и една жена“ (1966) на Клод Льолуш идват Златната палма в Кан и Оскарът за най-добър чуждоезичен филм. Той е пилот на „Формула 1“ и, както и в живота, е голям почитател на колите. Трентинян е идеалният романтичен герой и съблазнител. Льолуш отново го среща с Анук Еме в продължението на „Един мъж и една жена“ – „Най-хубавите години от един живот“ (2019), последната му поява на екрана.

Като млад е смятан за „Марчело Мастрояни отвъд Алпите“ и с Мастрояни играе в криминалния „Неделна жена“ (1975) на Луиджи Коменчини. По време на снимките на „Конформистът“ (1970), където е фашистки шпионин, в хотелската стая в Рим умира няколкомесечната му дъщеря, иде му да захвърли всичко, но топлината и подкрепата на режисьора Бернардо Бертолучи го разубеждават и години по-късно Трентинян признава: „Това може би беше най-добрата ми роля в киното“. На същия Бертолучи актьорът отказва ролята в „Последно танго в Париж“ поради своята свенливост да се появи гол на екрана.

През 70-те години Трентинян участва както в комедии, така и в детективски истории, сред които е и последният филм на Франсоа Трюфо „Веднъж да дойде неделя“ (1983). През 80-те и 90-те години работи главно в авторското кино. „Терасата“ (1980) на Еторе Скола е „филм, неразбран както в Италия, така и във Франция, оплаква се Трентинян. – Но имах уникалното преживяване да играя с най-великите актьори на италианската комедия – Тоняци, Гасман и Мастрояни“. Той е сценарист на ръба на нервен срив, преследван от продуцент (Тоняци), който го измъчва, като постоянно го пита дали сценарият, който пише, е смешен. В „Удряй в сърцето“ (1983), дебют на Джани Амелио, е доцент в университет, набеден за връзки с терористи. В „Три цвята – червено“ (1994) на Кшищоф Кешловски Трентинян е отново съдия, този път двусмислен и измъчен. Присъства редовно във френското кино, почти винаги заедно с приятеля си, режисьора Клод Льолуш.

Решил да се откаже от всякакви участия поради семейната трагедия с убийството на дъщеря му, Трентинян не устоява на поканата на Михаел Ханеке и прави своето „екзистенциално завещание“ в „Любов“ (2012). Когато е пуснат по кината, филмът разпалва дебат за евтаназията. Тази изумителна драма получава Златна палма и Оскар за най-добър чуждоезичен филм, а Трентинян е удостоен със Сезар за най-добра мъжка роля.

Еклектичен и елегантен, надарен с неустоим чар, той е символ на френското кино и театър, с над 70-годишна кариера. Има над 120 роли в киното и стотина в театъра, в трагедии и комедии, дори два скромни опита на кинорежисьор. Рецитирал е стиховете на Жак Превер поне 2000 пъти. За последно камерата го улавя на церемонията на Сезарите миналата година.

Президентът на Франция Еманюел Макрон отдаде почит на този „забележителен артистичен талант“. А Италия ще посвети на Жан-Луи Трентинян „красив, трогателен спомен на 25 юни в Болоня на Пиаца Маджоре, по време на фестивала „Преоткритото кино“, заяви развълнуваната Стефания Сандели, негова партньорка в „Конформистът“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

"Най-важното нещо за мен е да бъда добър баща. Това е много по-трудно от филмите.“

Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор, роден на 15 август преди 59 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков