БОРИС МИТОВ, "Свободна Европа"

Той е участвал в над 140 холивудски продукции. Печелил е общо над 20 награди, сред които два пъти "Еми" и един "Златен глобус". Номинациите му са над 50. Актьорската му кариера се простира в пет десетилетия от края на 70-те години на миналия век до днес.

Той е Брус Уилис и безспорно ще остане завинаги в сърцата на киноманите най-вече с ролите си на трудния за убиване полицай Джон Маклейн в поредицата "Умирай трудно" и на Буч от легендарния филм на Куентин Тарантино "Криминале".

Именно първата част на "Умирай трудно" изстреля Уилис към големите му роли в киното през 1988 г. Втората част от поредицата на Джон Мактиърнън пък завинаги остави отворен шеговития въпрос – коледен филм ли е "Умирай трудно".

Причината е проста – и в двете части на филма Джон Маклейн неуморно се бори с терористи навръх Коледа.

Преди ден семейството на Уилис обяви тъжната новина, че той слага край на актьорската си кариера, тъй като наскоро е бил диагностициран с афазия – заболяване, което му пречи да запаметява, разбира и възпроизвежда репликите си.

"В резултат на това и след много обмисляне Брус се оттегля от кариерата, която означаваше толкова много за него", се казва в публикация на семейството му, публикувана в Инстаграм в сряда.

В началото Уилис прави няколко епизодични роли в телевизионни сериали. Първият му пробив идва със сериала "Съдружници по неволя", с който той печели "Златен глобус" и първата си награда "Еми" през 1987 г. Втората му е от 2000 г. за участието му в хитовия комедиен сериал "Приятели".

След като се превръща в безспорна звезда в "Умирай трудно", Уилис поема редица запомнящи се роли във филми като "Криминале", "Чакалът", "Армагедон", "Петият елемент", "Закуска за шампиони", "Шесто чувство", "Град на греха", "12 маймуни" и други.

Той е роден на 19 март 1955 г. във военната база в град Идар-Оберщайн в Западна Германия. Син на германката Марлене и американския войник Дейвид, Брус е най-голямото от четири деца. Когато през 1957 г. баща му е освободен от армията, семейството се мести окончателно в Ню Джърси. Брус е едва тийнейджър, когато родителите му се разделят.

В гимназията има проблеми със заекването, с което успява да се справи, след като започва да се занимава с училищен театър. След завършването на средното си образование работи последователно като охранител и като барман преди да бъде забелязан от кастинг директор.

Между 1987 г. и 2000 г. Уилис е женен за актрисата Деми Мур, с която имат три деца – Румър Глен Уилис, Скаут ЛаРу Уилис и Талюла Бел Уилис. През март 2009 г. актьорът се ожени за Емма Хеминг, от която има дъщеря – Мейбъл Рей Уилис.

Заедно с Арнолд Шварценегер и Чарлтън Хестън, Уилис е един от малкото холивудски актьори, които открито подкрепят войната в Ирак. През 2003 г. той посещава американските войници и предлага 1 милион долара собствени средства на онзи, който успее да залови убития впоследствие иракски диктатор Саддам Хюсеин. Когато по-късно Хюсеин действително е заловен, се оказва, че законът забранява на войниците да получават подобно възнаграждение.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков