БОРИС МИТОВ, "Свободна Европа"

Той е участвал в над 140 холивудски продукции. Печелил е общо над 20 награди, сред които два пъти "Еми" и един "Златен глобус". Номинациите му са над 50. Актьорската му кариера се простира в пет десетилетия от края на 70-те години на миналия век до днес.

Той е Брус Уилис и безспорно ще остане завинаги в сърцата на киноманите най-вече с ролите си на трудния за убиване полицай Джон Маклейн в поредицата "Умирай трудно" и на Буч от легендарния филм на Куентин Тарантино "Криминале".

Именно първата част на "Умирай трудно" изстреля Уилис към големите му роли в киното през 1988 г. Втората част от поредицата на Джон Мактиърнън пък завинаги остави отворен шеговития въпрос – коледен филм ли е "Умирай трудно".

Причината е проста – и в двете части на филма Джон Маклейн неуморно се бори с терористи навръх Коледа.

Преди ден семейството на Уилис обяви тъжната новина, че той слага край на актьорската си кариера, тъй като наскоро е бил диагностициран с афазия – заболяване, което му пречи да запаметява, разбира и възпроизвежда репликите си.

"В резултат на това и след много обмисляне Брус се оттегля от кариерата, която означаваше толкова много за него", се казва в публикация на семейството му, публикувана в Инстаграм в сряда.

В началото Уилис прави няколко епизодични роли в телевизионни сериали. Първият му пробив идва със сериала "Съдружници по неволя", с който той печели "Златен глобус" и първата си награда "Еми" през 1987 г. Втората му е от 2000 г. за участието му в хитовия комедиен сериал "Приятели".

След като се превръща в безспорна звезда в "Умирай трудно", Уилис поема редица запомнящи се роли във филми като "Криминале", "Чакалът", "Армагедон", "Петият елемент", "Закуска за шампиони", "Шесто чувство", "Град на греха", "12 маймуни" и други.

Той е роден на 19 март 1955 г. във военната база в град Идар-Оберщайн в Западна Германия. Син на германката Марлене и американския войник Дейвид, Брус е най-голямото от четири деца. Когато през 1957 г. баща му е освободен от армията, семейството се мести окончателно в Ню Джърси. Брус е едва тийнейджър, когато родителите му се разделят.

В гимназията има проблеми със заекването, с което успява да се справи, след като започва да се занимава с училищен театър. След завършването на средното си образование работи последователно като охранител и като барман преди да бъде забелязан от кастинг директор.

Между 1987 г. и 2000 г. Уилис е женен за актрисата Деми Мур, с която имат три деца – Румър Глен Уилис, Скаут ЛаРу Уилис и Талюла Бел Уилис. През март 2009 г. актьорът се ожени за Емма Хеминг, от която има дъщеря – Мейбъл Рей Уилис.

Заедно с Арнолд Шварценегер и Чарлтън Хестън, Уилис е един от малкото холивудски актьори, които открито подкрепят войната в Ирак. През 2003 г. той посещава американските войници и предлага 1 милион долара собствени средства на онзи, който успее да залови убития впоследствие иракски диктатор Саддам Хюсеин. Когато по-късно Хюсеин действително е заловен, се оказва, че законът забранява на войниците да получават подобно възнаграждение.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.