Днес, 16 март, се навършват 90 години от рождението на уважавания режисьор Методи Андонов. По този повод в петък, 18 март, от 19.30 часа в камерната зала на Сатиричния театър в София, която носи неговото име,  артистичните му наследници ще отбележат гонишнината. 

Андонов е роден в Калище, Радомирско, през 1932 г. Името му винаги се асоциира с филма "Козият рог". Преди обаче да се занимава основно с кино, той работи на театралната сцена и е бил директор на Сатирата. Затова и честването на годишнината там не е случайно, още повече че на тази сцена той поставя редица емблематични постановки.  

Методи Андонов започва пътя си на режисьор в бургаския театър. Често наричат онези години - от средата на 50-те до края на 60-те, „славния период на театъра“, когато „прочутата четворка” – Методи Андонов, Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова създават модерния български театър. Талантът му е забелязан, когато идва в София и поставя в Сатиричния театър „Суматоха“ на Йордан Радичков, а след това на голям зрителски интерес се радват и спектаклите „Чичовци“ на Иван Вазов, „Ревизор“ на Гогол и „Михаил Мишкоед“ на Сава Доброплодни отново в Сатирата. 

За Методи Андонов писателят Йордан Радичков казва, че сякаш постоянно е догонвал някого или нещо – такава е била походката му, такава е била и мисълта му. Всъщност Методи Андонов е и този, който въвежда Радичков на театралната сцена. 

„Изкуството започва оттам, откъдето започва мисленето“, обичал на казва Методи Андонов, докато преподавал в театралната академия на своите студенти Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Сава Хашъмов и Антон Горчев, преди той да изиграе Караиван в „Козият рог“.   

Методи Андонов умира на 12 април 1974 г.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

"Изчезна срамът в обществото. Модерно е да си правиш сам имидж, да си създаваш образ. Не е вече чудно никому, че по телевизията един човек говори за себе си със суперлативи."

Ицко Финци, български актьор, роден на 25 април преди 92 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.