НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Люк Скайуокър току-що е загубил ръката си и се е вкопчил в платформата над шахтата в Беспин, планетата на града сред облаците. Над него се е изправил вероятно най-популярният злодей в киното и масовата култура – Дарт Вейдър. Младият джедай знае, че противникът му е убил баща му, а след това идва и репликата, която става повод за хиляди заглавия, обрат в представите на публиката и дори иронични рап парчета.

„Не, аз съм твоят баща“

На кого обаче е този глас?

На 17 януари американският актьор Джеймс Ърл Джоунс навърши 91 години. За широката публика той е известен най-вече именно с озвучаването на Дарт Вейдър, както и на Муфаса от „Цар лъв“. Името му се свързва с близо 200 роли, a гласът му дава живот на десетки образи в киното и анимацията.

Джоунс се ражда през 1931 г. в семейство на учителка и боксьор, които произхождат от средите на афро-американци, ирландци и коренното население на Америка. Бащата напуска дома им скоро след раждането на Джоунс. Когато е на пет, му се налага да се пренесе да живее с прародителите си, което пък води до травма и отказ на бъдещия актьор да говори.

„Започнах да заеквам. Не можех да говоря. Първата ми година в училище беше само първата, в която изобщо не говорех. Това продължи докато влязох в гимназията“, казва Джоунс.

Това, което го избавя от затруднението, е откритата любов към поезията и рецитирането на стихове. По-късно той влиза в Мичиганския университет, където отначало се занимава с медицина. По същото време става и част от резервистите в американската армия. Именно в този период окончателно решава да се пренасочи и започва да изучава театрално изкуство. Целта му е да прави нещо, което харесва, докато очаква да се включи в Корейската война.

В крайна сметка той преминава през редица лагери, но така и не достига до фронтовата линия. След уволнението си от армията, където достига до чин на лейтенант, заминава за Ню Йорк, за да задълбочи учението си в театъра, докато в същото време работи като чистач, за да може да се издържа.

Именно на театралната сцена той получава първите си роли, а с времето се утвърждава като един от най-добрите изпълнители в спектакли по шекспирови пиеси.

Първия си голям пробив на широкия екран той прави през 1964 г. с участието си във филма на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“. Три години по-късно вече си партнира с Ричард Бъртън, Елизабет Тейлър и Алек Гинес в „Комедиантите“.

През 1971 г. пък получава номинация за "Оскар" за главна мъжка роля в „Голямата млада надежда“, където играе тъмнокож боксьор, който се бори против системата в опит да пробие сред доминирания от белокожите спорт.

През 70-те се утвърждава на Бродуей, но също е активен и в Холивуд. В „Мъжът“ от 1972 г. играе ролята на тъмнокож сенатор, който изненадващо става президент на САЩ. По това време подобна история се смята за огромен пробив.

Именно в този период смятаният по-късно за един от най-големите иноватори в света на киното Джордж Лукас има голям проблем. Злодеят в научно-фантастичната му поредица е едър, заплашителен, има страшна броня и шлем и върши ужасяващи, но гласът му (на актьора Дейвид Праус бел. ред.) не отразява всичко това.

Именно тогава Лукас кани Джоунс. Останалото е история.

Интересното е, че за „Нова надежда“ и „Империята отвръща на удара“ актьорът моли да не бъде вписван в списъка с актьори във филма и обяснява решението си така:

„Когато Линда Блеър играе момичето в „Екзорсиста“, наемат Мерцедес Макембридж да озвучи гласа на дявола, който идва от нея. Тогава имаше спорове дали тя трябва да получи признание. Аз мислех, че не трябва, защото това са специални ефекти. Така направих и [когато мен самия поканиха за гласа на] Вейдър. Но гласът стана толкова разпознаваем, че за „Завръщането на джедаите“ си казах, ок, нека да изпишат името ми“.

Историята се повтаря, когато и „Дисни“ се оказва в затруднение да намери актьор, който да озвучи един от ключовите образи в бъдещият им най-успешен анимационен филм – „Цар лъв“. Тогава за Муфаса, бащата на Симба, те избират именно Джоунс.

Други известни негови роли са на активиста Малкъм Екс в "Завръщане в Америка", "Поле на мечти" и др.

Популярни роли, за които той дава гласа си, има също в анимациите „Семейство Симпсънс“ и „Роботи“, както и в някои от най-популярните компютърни игри. След 2000-та година се снима основно в сериали.

Той е носител на почетен "Оскар", като е получавал и наградите Еми, Грами и Тони. През 1985 г. е приет и в Американската театрална зала на славата. Той има два брака и един син. От 90-те не спира да работи въпреки тежката си форма на диабет, която силно го затруднява.

„Аз съм актьор, а актьорите работят докато не припаднат, докато не започнат да обръщат мебелите и да си забравят репликите. И аз смятам да направя точно това, защото го обичам. Сега мисля, че искам да правя комедия. На моята възраст, ако ще се излагаш, можеш да правиш комедия. Готов съм за това“, казва той.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора