"Свободна Европа"

Наричат го "мъжа с гуменото лице", майстора на физическата комедия. "Той няма нужда да казва някаква шега", казва за него един от колегите му комици - "Защото той самият е една шега".

Той е актьорът Роуън Аткинсън и в четвъртък навърши 67 години. През тези почти седем десетилетия Аткинсън се превърна в един от най-известните британски комедийни актьори. От всички останали го отличава най-вече талантът му да разсмива без думи. Докато мнозинството телевизионни и театрални комици разчитат преди всичко на диалози, смешното на Роуън Аткинсън е в израженията, мимиките, действията.

Специфичният му стил му носи наградата БАФТА за най-забавно изпълнение още през 1981 г., а оттам нататък я следват още десетки отличия. Заради приноса си към развитието на драматургията и благотворителността през 2013 г. Аткинсън беше удостоен и с титлата Командор на Ордена на Британската империя.

Кариерата му в киното и театъра обаче е всъщност неочакван и непредвиден завой - както за самия него, така и за близките му. По думите на Аткинсън в училище той е бил тихо и свито момче, много далеч от образа на клоуна, който забавлява всички съученици със смешките си.

Записва електроинженерство в Нюкасълския университет, след това защитава и магистърска степен по същата специалност в Оксфордския университет - и по всичко личи, че не комедията, а точните науки ще определят неговото бъдеще.

"Никога не съм имал някаква амбиция да играя на сцена, но когато отидох в Оксфорд, видях обява за театралната група", разказва Аткинсън в интервю за The New European.

"И просто реших да се пробвам. Дотогава винаги ми беше харесвало да играя в училищни представления, но никога не бях мислил за това като възможна кариера. Предполагам, че сега щях да съм в някоя аматьорска театрална група - и съм сигурен, че щях да съм напълно щастлив - ако правилните хора не ме бяха забелязали."

Именно в Оксфорд Аткинсън се запознава с писателя Ричард Къртис и композитора Хауърд Гудол, с които продължава да работи и по-късно. През 80-те години той изиграва главната роля в ситуационната комедия "Черното влечуго" - една от най-успешните ситуационни комедии в историята на Би Би Си, която му носи и голяма популярност.

Най-известните му превъплъщения обаче са тези на мистър Бийн и Джони Инглиш - и двамата култови герои, които до голяма степен си приличат в своята налудничвост. Отношението на Аткинсън към тях все пак не е еднозначно - понякога казва, че ги харесва, по-често казва, че го изтощават, особено мистър Бийн.

"Мистър Бийн е по-трудната [роля], защото на практика разказваш историята изцяло визуално. Понякога ти се иска да можеше да говориш," обяснява Аткинсън в интервю за Rotten Tomatoes.

Според актьора двамата му герои много си приличат - и двамата живеят отвъд социалните норми, егостично и сами за себе си, без да са способни да имат каквито и да било емоционални връзки. По думите му и двамата са "деца, заключени в телата на възрастни".

С това Аткинсън си обяснява и успеха на продукциите: "Мистър Бийн на практика е дете, затворено в тялото на мъж. Всички култури се идентифицират с децата по подобен начин, затова и мистър Бийн има този странен световен успех", смята Аткинсън.

Освен с ролите си в телевизията и киното, през годините британският актьор става известен с още две неща – страстта си към бързите коли (които не винаги успява да управлява успешно) и с позициите си в защита на правото да се изразяваш свободно, да осмиваш и да критикуваш.

За първото свидетелства личната му колекция му от скъпи автомобили, сред които Aston Martin DB7, Aston Martin V8 Zagato, McLaren F1 и много други. За второто говорят действията му през последните повече от 15 години. През 2005 актьорът беше един от противниците на законови поправки, които според него представляват цензура върху изкуството. Законът предвиждаше по-големи ограничения, насочени срещу езика на омраза на база на нечия религия или раса.

Тогава Аткинсън произнесе реч пред Британския парламент, в която заяви, че "доста от скечовете", в които самият той е участвал биха представлявали реч на омразата, ако предложения законопроект бъде приет.

"Да критикуваш даден човек заради неговата раса е категорично ирационално и безумно, но да критикуваш тяхната религия, е право. Това е свобода. Свободата да критикуваш идеи, каквито и да било идеи - дори когато става въпрос за нечии искрени убеждения - това е една от основните обществени свободи."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател