ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"
С малко окуражаване от страна на майка ѝ тя става филмова звезда в Париж още като тийнейджър. Бързо се сработва с режисьори от висотата на Жан-Люк Годар и след десетилетия маниакална отдаденост на работата си, днес е считана за една от най-великите актриси на своето време.
Изабел Юпер е многократно награждавана на най-значимите кинофестивали в Европа и САЩ, а в четвъртък стана ясно, че е носителка и на „Златна мечка“ за цялостно творчество от немския „Берлинале“ 2022. „Безкомпромисен артист, който не се колебае да поема рискове и да се противопоставя на утвърдените тенденции“ - това гласи мотивацията на директорите на фестивала.
Юпер има рекордните 16 номинации за награда „Сезар“, а класация на Ню Йорк Таймс я нарежда на второ място сред най-добрите 25 актьори на 21 век. Така застава пред имена като Никол Кидман, Киану Рийвс, Даниъл Дей-Люис.
Само през този век е участвала в над 50 продукции, които включват огромно разнообразие от роли. Юпер е позната със свое характерно непроницаемо изражение, с което успява да изиграе дори най-комплексните си героини. И да накара зрителя и критика да ѝ повярват.
По нейни думи актьорската работа e начин да дълбае „все по-дълбоко в изследването и изразяването на човешките противоречия“. „Но без да се стига до до сантименталност“, казва тя пред France Today, и добавя: „Ако си твърде емоционален или сантиментален, достигаш територия, от която трябва да стоиш далеч.“
Юпер не обича да скучае, често се впуска в рискове и извлича удоволствие от това. „Няма велик филм, който да е лесен. Дори не знам какво означава „лесно“, когато говорим за актьорство. То е просто удоволствие. Наслаждавам се на всеки филм, това е всичко“, казва още тя.
Юпер не обича да говори за личния си живот, но стане ли дума за работа, отдава цялото си внимание на разговора. Тя е пристрастен работохолик, обича дори да взема децата си със себе си, когато пътува за снимки или за театралните постановки, които също не е изоставила покрай всичките си участия на екрана.
„Всички филми те въвличат“, казва тя пред "Гардиън". „Но посвещението може би не е точно каквото хората си го представят. То е тотално обвързване с филма, отвъд работата, отвъд усилието“.
Едни от знаковите й роли са тази в „Пианистката“ (2001), за която получава една от наградите си „Сезар“, както и в провокативния филм на Пол Верховен „Тя“, където играе сложния персонаж на жена, която преследва своя изнасилвач. За тази роля тя получава „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“.
Работата й с режисьори като Годар в началото на кариерата я оставя дълбоко признателна към ролята на режисьора в процеса на създаването на филми въобще. И до днес тя избира ролите си най-вече спрямо неговото име.
„Свързано е с взаимоотношението с режисьора. Не всички филми са успешни, не всички са определящи – но за мен винаги има необходимост, има причина да съм направила филма“, казва тя за мотивацията, която й дава връзката с режисьора.
