ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

С малко окуражаване от страна на майка ѝ тя става филмова звезда в Париж още като тийнейджър. Бързо се сработва с режисьори от висотата на Жан-Люк Годар и след десетилетия маниакална отдаденост на работата си, днес е считана за една от най-великите актриси на своето време.

Изабел Юпер е многократно награждавана на най-значимите кинофестивали в Европа и САЩ, а в четвъртък стана ясно, че е носителка и на „Златна мечка“ за цялостно творчество от немския „Берлинале“ 2022. „Безкомпромисен артист, който не се колебае да поема рискове и да се противопоставя на утвърдените тенденции“ - това гласи мотивацията на директорите на фестивала.

Юпер има рекордните 16 номинации за награда „Сезар“, а класация на Ню Йорк Таймс я нарежда на второ място сред най-добрите 25 актьори на 21 век. Така застава пред имена като Никол Кидман, Киану Рийвс, Даниъл Дей-Люис.

Само през този век е участвала в над 50 продукции, които включват огромно разнообразие от роли. Юпер е позната със свое характерно непроницаемо изражение, с което успява да изиграе дори най-комплексните си героини. И да накара зрителя и критика да ѝ повярват.

По нейни думи актьорската работа e начин да дълбае „все по-дълбоко в изследването и изразяването на човешките противоречия“. „Но без да се стига до до сантименталност“, казва тя пред France Today, и добавя: „Ако си твърде емоционален или сантиментален, достигаш територия, от която трябва да стоиш далеч.“

Юпер не обича да скучае, често се впуска в рискове и извлича удоволствие от това. „Няма велик филм, който да е лесен. Дори не знам какво означава „лесно“, когато говорим за актьорство. То е просто удоволствие. Наслаждавам се на всеки филм, това е всичко“, казва още тя.

Юпер не обича да говори за личния си живот, но стане ли дума за работа, отдава цялото си внимание на разговора. Тя е пристрастен работохолик, обича дори да взема децата си със себе си, когато пътува за снимки или за театралните постановки, които също не е изоставила покрай всичките си участия на екрана.

„Всички филми те въвличат“, казва тя пред "Гардиън". „Но посвещението може би не е точно каквото хората си го представят. То е тотално обвързване с филма, отвъд работата, отвъд усилието“.

Едни от знаковите й роли са тази в „Пианистката“ (2001), за която получава една от наградите си „Сезар“, както и в провокативния филм на Пол Верховен „Тя“, където играе сложния персонаж на жена, която преследва своя изнасилвач. За тази роля тя получава „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“.

Работата й с режисьори като Годар в началото на кариерата я оставя дълбоко признателна към ролята на режисьора в процеса на създаването на филми въобще. И до днес тя избира ролите си най-вече спрямо неговото име.

„Свързано е с взаимоотношението с режисьора. Не всички филми са успешни, не всички са определящи – но за мен винаги има необходимост, има причина да съм направила филма“, казва тя за мотивацията, която й дава връзката с режисьора.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.