БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

За моето поколение датата 15 декември 1979 г. е знакова.

Тогава на голям екран излиза  филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов „Всичко е любов“.

В главната роля на Радо се снима Иван Иванов и още след  премиерата в понеделник  става ясно, че България има нов идол.

Някои побързаха да го определят като наследник на Стефан Данаилов, други щяха да го нарекат звездата на 80-те години (на миналия век).

Истината е, че гледахме творбата като откровение и в лицето на Радо припознахме себе си и собствения си живот, смачкан от условностите и предразсъдъците на една омръзнала ни система,чийто край още не виждахме.

После щяхме да научим подробностите – роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград, завършил ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Работил в Младежкия и Военния театър до 1983 г. и дори прочул се в ролята на Ромео в хитовата постановка „Ромео и Жулиета“(1982) на Иван Добчев, както и в „Животът е сън“ (1982),шутът, отново на Добчев,носител на орден „Св.св.Кирил и Методий“…

По-късно щяхме с изненада да го открием като поет и разказвач, поглъщайки книгите му „Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Седем часа разлика“, „Добре дошъл у дома“, като майстор на дублажа в БНТ и bTV – на Белмондо в „Клетниците“ и на Киану Рийвс в „Разходка в облаците, на сериалите “Масада“ и „Беглецът“…

Но преимуществено гледахме жадно филмите му.

Срещата с всеки негов герой бе празник за нас – защото Иван беше истински, автентичен и неподправен на екрана, а играта му, шлифована с времето, все така непосредствена и убедителна.

Заради присъствието му съм гледал неговия дебют в „Сладко и горчиво“ (1975)на Иля Велчев, съученикът на Асен, а след това  и „Срещу вятъра“ (1977) на Христо Христов, старши матрос Виденов, „Юмруци в пръста“(1979) на Милен Гетов, в който го запомних като поручик Янкулов, но признавам си надали ще повторя мъчението си, любувал съм  се на неговото мълчаливо излъчване като Мишо в „Нощните бдения на поп Вечерко“(1980) на Димитър Петров,а такава роля прави още при Иван Комитов в „Големият товар“ (1978),на епизодичната му поява  на козаря в „Римска делва“(1983)  на Павел Павлов и като Цико в дебюта на Иван Добчев „За госпожата и нейната мъжка компания“ (1983), а след това погълнах последователно култовите му изяви в най-добрите продукции с негово участие – „Лавина“( 1981) на Христо Писков и Ирина Акташева - Асен, „Ударът“ (1981) на Борислав Шаралиев – капитан Илиев, „Комбина“(1982) на Никола Рударов, с незабравимата му изява като ченгето под прикритие Вас (заради бягството в Канада на сценариста Владимир Ганев пропада снимането на „Комбина“ – 2) ,  „Мярка за неотклонение“ (1983) на Мая Вапцарова, Траян, „Стената“(1984), на Емил Цанев, инж. Марин Маринов, във великолепен  дует с Георги Георгиев – Гец, „Горски хора“ (1985)  по повестта на Добри Немиров и под режисурата на Павел Павлов – СлавСлавов, „Нощем с белите коне“( 1985) на Зако Хеския, където бе неподражаемият Сашо, „Романтична история“ (1985 ) на Милен Николов, Кондорът, „Борис I“ (1985) на Борислав Шаралиев, младият княз Симеон, „Небе за всички“(1986) на Тодор Стоянов, облякъл униформата на командира на самолета  Антон Генов…

В поредицата трябва да добавя  скромната изява в „По следите на капитан Грант“ (1986) на Станислав Говорухин,„Мечтатели“( 1987) на Александър Томов и Иван Андонов, където Иван Иванов се опита да създаде правдив и жив образ на младия Димитър Благоев, „Тест`88“ (1988) на Христо Христов,  в който вече бе Следователят и „Осем процента любов“ (1989) със знаковата изява на Хари.

Не трябва да забравяме и гастролът му в телевизионния театър като най – запомнящо бе участието му в постановката на Павел Павлов „Испанци в Дания“(1982),без да забравяме и „Истината! Само истината!“ (1981) на Даниел Ал и „ЛукрецияБорджия“ (1981)на Павел Павлов…

10 ноември 1989 г. премина като тайфун върху родното ни кино.

Започна периодът на малокартинието, снимането за жълти стотинки в евтини американски и западноевропейски филми, приемането на всевъзможни тв халтури...

Иван Иванов има късмета точно в този момент да работи при Джон Мактирнън в „На лов за Червения октомври“(1990) като съветския матрос Симеон и в партньорство на Шон Конъри и Алек Болдуин, но не можа да осребри участието си и да добие статута на важен второстепенен артист в сериозни и смислени продукции, снимани по света и унас.

Той опита да продължи работата си в стойностни проекти, но след „Живот на колела“( 1992) на Димитър Аврамов – бригадирът на автобазата Борис Бръмбаров и „Гори, гори огънче!“( 1994) на Румяна Петкова, където показа „ноктите на лъва“ като доктора, акостира в семплата съвместна българо- френска  серийна продукция „Новите приключения на Арсен Люпен“(1995) на Филип Кондройер, епизодът „Ерлок Шолмс се намесва“ като вътрешният министър Хюго, след което го видяхме отново, този път за последно в роден сериал чак през 2007 г. под режисурата  Анри Кулев  и по сценарий на  Станислав Стратиев във „Врабците през октомври“.

Чувствително се разредиха участията му  в родните продукции – „Стъклени топчета“( 1999) на Иван Черкелов, Пацо, „Асистентът“( 2002) на Илия Костов, босът на мутрите, а такъв бе и в „Трафик“( 1995) на Ивайло Джамбазов, с когото направи и кримката „Наблюдателят“( 2001), където пък фучеше като напористо ченге, борещо се с престъпността, в поетичната импресия на Михаил Мелтев „Чуй звездите“(2003) бе дядото,в „Едно дете в повече“ (2003) на Чавдар Гагов бе босът, а в „Другият наш възможен живот“(2004) на Румяна Петкова като емигрантът Лъчезар се събра в нов дует, след „Лавина“, с Ваня Цветкова – ватманката, докато в  сериала „Неочакван обрат“ (2006), еп. 3 „Комар,  молец и плъх“на Станислав Дончев се представи  като униформен полицай…

Иван Иванов подхвана обещаваща кариера в екшъните, които започнаха редовно да се снимат от американски занаятчии у нас през 1998 г. и за кратко до 2005 г. вкл. натрупа завиден стаж и опит.

Имаше дори възможност да се утвърди като незаменим поддържащ актьор, каквито станаха след него Христо Шопов и Захари Бахаров, но…

Снима „Кървав спорт 4“( 1998) при Елвис Рестейно и като Цезар направляваше с хладен поглед кървавите мелета , вихрещи се под купола на храма “Свети Александър Невски“, превърнат за нуждите на продукцията в арена на кумите – турнири, в „Пратеникът на кралицата“(2000) на Марк Ропър бе Клаус, а в „Извън контрол“ (2002) на Боб Мизйоровски и като партньор на  Жан-Клод ван Дам беше вече началник на влака, заплашен от вирусната атака.

За съжаление очакваният с надежди „Мрачна светлина“( 2004) на Бил Плат се оказа объркана хорър фентъзи каша и независимо от доброто превъплъщение на  Иванов като Рийборн, самият филм не предизвика очакваните емоции.

Иван Иванов явно е бил недоволен от крайния резултат и се появи само още веднъж на  площадката на американска продукция, снимана у нас – „Космическа обсада“ (2005) на Робърт Стад като доктор Бейкър.

След това  бе съдията в „Сако и Венцети“ (2005) на италианския постановчик Фабрицио Коста.Участва отново като съдия и в „Последният господар на Балканите“ (2005) на Мишел Фавар…

Той изчезна и от културния ни живот, упорито отказва снимки, ние знаем много повече за изявите на сина му Стефан, по-известен като рапъра Wosh  MC, направил и 27 минутен документален филм – изповед за баща си – „Добре дошъл у дома“ (2009)…

Едва през 2012 г.  по настояване на големия си приятел Христо Стоичков Иван Иванов се реши да се снима редом до него и като любим му душеприказчик и изповедник в иначе много силния и качествен  филм на Борислав Колев, посветен на Камата  - „Стоичков“.

Това не бе последната му изява пред камерата.

Неочаквано на 8 август 2019 г. бе излъчен пети епизод „Острието на тримата“ от втория сезон на иначе популярното тв фентъзи, копиращо енергията на „Игра на тронове“ – „Аванпостът“, в който под режисурата на Орси Нейджипал се мярна и Иван Иванов като брадат лечител…

Понастоящем Иван Иванов предпочита отшелническия пенсионерски животв село Оборище, страни от дрязгите на столичния град , не обича да злоупотребява с присъствието си, пребори се с коварното раково заболяване.

Смятам, че и съдбата  си приема философски, не иска да се шуми около него, бяга от светската суматоха.

Все пак си остава един от най-големите български актьори и заслужава  нужното уважение за труда, който е положил и за незабравимите мигове пред големия и малкия екран, които сме преживели благодарение на щедрия му талант.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 242 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков