БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
За моето поколение датата 15 декември 1979 г. е знакова.
Тогава на голям екран излиза филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов „Всичко е любов“.
В главната роля на Радо се снима Иван Иванов и още след премиерата в понеделник става ясно, че България има нов идол.
Някои побързаха да го определят като наследник на Стефан Данаилов, други щяха да го нарекат звездата на 80-те години (на миналия век).
Истината е, че гледахме творбата като откровение и в лицето на Радо припознахме себе си и собствения си живот, смачкан от условностите и предразсъдъците на една омръзнала ни система,чийто край още не виждахме.
После щяхме да научим подробностите – роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград, завършил ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова.
Работил в Младежкия и Военния театър до 1983 г. и дори прочул се в ролята на Ромео в хитовата постановка „Ромео и Жулиета“(1982) на Иван Добчев, както и в „Животът е сън“ (1982),шутът, отново на Добчев,носител на орден „Св.св.Кирил и Методий“…
По-късно щяхме с изненада да го открием като поет и разказвач, поглъщайки книгите му „Този живот, онзи живот“, „Отговори“, „Седем часа разлика“, „Добре дошъл у дома“, като майстор на дублажа в БНТ и bTV – на Белмондо в „Клетниците“ и на Киану Рийвс в „Разходка в облаците, на сериалите “Масада“ и „Беглецът“…
Но преимуществено гледахме жадно филмите му.
Срещата с всеки негов герой бе празник за нас – защото Иван беше истински, автентичен и неподправен на екрана, а играта му, шлифована с времето, все така непосредствена и убедителна.
Заради присъствието му съм гледал неговия дебют в „Сладко и горчиво“ (1975)на Иля Велчев, съученикът на Асен, а след това и „Срещу вятъра“ (1977) на Христо Христов, старши матрос Виденов, „Юмруци в пръста“(1979) на Милен Гетов, в който го запомних като поручик Янкулов, но признавам си надали ще повторя мъчението си, любувал съм се на неговото мълчаливо излъчване като Мишо в „Нощните бдения на поп Вечерко“(1980) на Димитър Петров,а такава роля прави още при Иван Комитов в „Големият товар“ (1978),на епизодичната му поява на козаря в „Римска делва“(1983) на Павел Павлов и като Цико в дебюта на Иван Добчев „За госпожата и нейната мъжка компания“ (1983), а след това погълнах последователно култовите му изяви в най-добрите продукции с негово участие – „Лавина“( 1981) на Христо Писков и Ирина Акташева - Асен, „Ударът“ (1981) на Борислав Шаралиев – капитан Илиев, „Комбина“(1982) на Никола Рударов, с незабравимата му изява като ченгето под прикритие Вас (заради бягството в Канада на сценариста Владимир Ганев пропада снимането на „Комбина“ – 2) , „Мярка за неотклонение“ (1983) на Мая Вапцарова, Траян, „Стената“(1984), на Емил Цанев, инж. Марин Маринов, във великолепен дует с Георги Георгиев – Гец, „Горски хора“ (1985) по повестта на Добри Немиров и под режисурата на Павел Павлов – СлавСлавов, „Нощем с белите коне“( 1985) на Зако Хеския, където бе неподражаемият Сашо, „Романтична история“ (1985 ) на Милен Николов, Кондорът, „Борис I“ (1985) на Борислав Шаралиев, младият княз Симеон, „Небе за всички“(1986) на Тодор Стоянов, облякъл униформата на командира на самолета Антон Генов…
В поредицата трябва да добавя скромната изява в „По следите на капитан Грант“ (1986) на Станислав Говорухин,„Мечтатели“( 1987) на Александър Томов и Иван Андонов, където Иван Иванов се опита да създаде правдив и жив образ на младия Димитър Благоев, „Тест`88“ (1988) на Христо Христов, в който вече бе Следователят и „Осем процента любов“ (1989) със знаковата изява на Хари.
Не трябва да забравяме и гастролът му в телевизионния театър като най – запомнящо бе участието му в постановката на Павел Павлов „Испанци в Дания“(1982),без да забравяме и „Истината! Само истината!“ (1981) на Даниел Ал и „ЛукрецияБорджия“ (1981)на Павел Павлов…
10 ноември 1989 г. премина като тайфун върху родното ни кино.
Започна периодът на малокартинието, снимането за жълти стотинки в евтини американски и западноевропейски филми, приемането на всевъзможни тв халтури...
Иван Иванов има късмета точно в този момент да работи при Джон Мактирнън в „На лов за Червения октомври“(1990) като съветския матрос Симеон и в партньорство на Шон Конъри и Алек Болдуин, но не можа да осребри участието си и да добие статута на важен второстепенен артист в сериозни и смислени продукции, снимани по света и унас.
Той опита да продължи работата си в стойностни проекти, но след „Живот на колела“( 1992) на Димитър Аврамов – бригадирът на автобазата Борис Бръмбаров и „Гори, гори огънче!“( 1994) на Румяна Петкова, където показа „ноктите на лъва“ като доктора, акостира в семплата съвместна българо- френска серийна продукция „Новите приключения на Арсен Люпен“(1995) на Филип Кондройер, епизодът „Ерлок Шолмс се намесва“ като вътрешният министър Хюго, след което го видяхме отново, този път за последно в роден сериал чак през 2007 г. под режисурата Анри Кулев и по сценарий на Станислав Стратиев във „Врабците през октомври“.
Чувствително се разредиха участията му в родните продукции – „Стъклени топчета“( 1999) на Иван Черкелов, Пацо, „Асистентът“( 2002) на Илия Костов, босът на мутрите, а такъв бе и в „Трафик“( 1995) на Ивайло Джамбазов, с когото направи и кримката „Наблюдателят“( 2001), където пък фучеше като напористо ченге, борещо се с престъпността, в поетичната импресия на Михаил Мелтев „Чуй звездите“(2003) бе дядото,в „Едно дете в повече“ (2003) на Чавдар Гагов бе босът, а в „Другият наш възможен живот“(2004) на Румяна Петкова като емигрантът Лъчезар се събра в нов дует, след „Лавина“, с Ваня Цветкова – ватманката, докато в сериала „Неочакван обрат“ (2006), еп. 3 „Комар, молец и плъх“на Станислав Дончев се представи като униформен полицай…
Иван Иванов подхвана обещаваща кариера в екшъните, които започнаха редовно да се снимат от американски занаятчии у нас през 1998 г. и за кратко до 2005 г. вкл. натрупа завиден стаж и опит.
Имаше дори възможност да се утвърди като незаменим поддържащ актьор, каквито станаха след него Христо Шопов и Захари Бахаров, но…
Снима „Кървав спорт 4“( 1998) при Елвис Рестейно и като Цезар направляваше с хладен поглед кървавите мелета , вихрещи се под купола на храма “Свети Александър Невски“, превърнат за нуждите на продукцията в арена на кумите – турнири, в „Пратеникът на кралицата“(2000) на Марк Ропър бе Клаус, а в „Извън контрол“ (2002) на Боб Мизйоровски и като партньор на Жан-Клод ван Дам беше вече началник на влака, заплашен от вирусната атака.
За съжаление очакваният с надежди „Мрачна светлина“( 2004) на Бил Плат се оказа объркана хорър фентъзи каша и независимо от доброто превъплъщение на Иванов като Рийборн, самият филм не предизвика очакваните емоции.
Иван Иванов явно е бил недоволен от крайния резултат и се появи само още веднъж на площадката на американска продукция, снимана у нас – „Космическа обсада“ (2005) на Робърт Стад като доктор Бейкър.
След това бе съдията в „Сако и Венцети“ (2005) на италианския постановчик Фабрицио Коста.Участва отново като съдия и в „Последният господар на Балканите“ (2005) на Мишел Фавар…
Той изчезна и от културния ни живот, упорито отказва снимки, ние знаем много повече за изявите на сина му Стефан, по-известен като рапъра Wosh MC, направил и 27 минутен документален филм – изповед за баща си – „Добре дошъл у дома“ (2009)…
Едва през 2012 г. по настояване на големия си приятел Христо Стоичков Иван Иванов се реши да се снима редом до него и като любим му душеприказчик и изповедник в иначе много силния и качествен филм на Борислав Колев, посветен на Камата - „Стоичков“.
Това не бе последната му изява пред камерата.
Неочаквано на 8 август 2019 г. бе излъчен пети епизод „Острието на тримата“ от втория сезон на иначе популярното тв фентъзи, копиращо енергията на „Игра на тронове“ – „Аванпостът“, в който под режисурата на Орси Нейджипал се мярна и Иван Иванов като брадат лечител…
Понастоящем Иван Иванов предпочита отшелническия пенсионерски живот в село Оборище, страни от дрязгите на столичния град , не обича да злоупотребява с присъствието си, пребори се с коварното раково заболяване.
Смятам, че и съдбата си приема философски, не иска да се шуми около него, бяга от светската суматоха.
Все пак си остава един от най-големите български актьори и заслужава нужното уважение за труда, който е положил и за незабравимите мигове пред големия и малкия екран, които сме преживели благодарение на щедрия му талант.
