ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Тя е позната като самокритична и ерудирана актриса с „профил“ Чехов. Не обича да губи времето на аудиторията си, нито своето. Всичко това я прави една от най-обичаните актриси в България.

Става дума за Светлана Янчева, която изигра главната роля в тазгодишната номинация на България за наградите Оскар за чуждоезичен филм – „Страх“. Той може да бъде видян в българските кина от 19 ноември, а негов режисьор е Ивайло Христов.

Ролята на Янчева в „Страх“ се оказва и една от най-успешните ѝ на екрана. През 2020 година тя получава наградата за най-добра женска роля на фестивала „Златна роза“ за „откровено и сурово пресъздаване на сложен образ без суета и компромиси“.

Критерият, по който Янчева избира ролите си, е дали те я развиват. „За мен е важно да е нещо ново, да е някакво предизвикателство и да не е клишето, в което много често се случва така, че те набутват“, казва тя пред „Под моста“.

Може да се каже обаче, че е по-взискателна към своите изпълнения, колкото към самите роли. „Разбирам кога играя, кога не съм истинска, имам едни мои си неща, които много добре познавам и които ме издават“, казва тя пред "Импресио".

Подготовката й се случва по всяко време и по най-различни начини – докато слуша музика или тича, а понякога черпи идеи дори от сънищата си.

„Нямам изградена система. Влезе ли ми в главата нещо, което ме занимава, то ми е като фон през целия ден“, казва Янчева в интервю пред режисьора Ани Васева.

С някои от най-големите си предизвикателства като актриса тя се среща в Театрална работилница „Сфумато“, където дълго време работи с Маргарита Младенова и Иван Добчев.

В същото интервю например Янчева разказва за експериментални опити да пресъздадат „Сто години самота“. Те обаче се оказват неуспешни, тъй като героите в магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес са „мистериозни, нечовешки създания“.

Сред любимите й драматурзи са Достоевски, Ибсен, Бекет, но „номер едно“ за нея е категорично Чехов.

„Започнах да играя Чехов – „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“, „Чайка“ два пъти. Няма друга драматургия, в която актьорът може наистина да се удави много лесно или направо да полети“, казва тя.

Светлана Янчева е родена в Бургас, където още като малка се записва в детска театрална школа. Преди това опитва и музикалния си талант, но нещата се объркват.

„Бях на пет, когато ми направиха прослушване за пиано и цигулка. Казаха, че трябва да свиря на цигулка, аз се разревах... Мислех, че е нещо адски обидно, защото исках на пиано! Свирих малко, но вкъщи нямахме пиано... После се разболях и - край с музиката“, разказва тя пред „София Лайв“.

По-късно през 1986 година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, а през 1989-а добива популярност с ролята си във филма „Аз, графинята“.

Работила е с някои от най-добрите български театрални и филмови режисьори и е била част от екипа на редица театри, сред които „Сфумато“, „Театър 199“ и Народен театър „Иван Вазов“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек