ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Павката, бащата на Васко да Гама от село Рупча, учителят по физкултура Парасков, алпинистът Никифор: това е само малка част от над 200-те роли, които има в киното и театъра.

Цели поколения помнят репликите му от знакови филми като „Оркестър без име“, „Мъжки времена“, „Равновесие“, „Вчера“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Търси се съпруг за мама“, „Лавина“. А самият той определя всичко това просто като „тежест, която се трупа в актьорския склад“.

В събота актьорът Павел Поппандов навърши 75 години. Освен с ролите си в киното и театъра, той е известен и с телевизионната си сатира и ясно изразените си граждански позиции. Още през 80-те години заедно с Георги Мамалев и Велко Кънев създават проекта НЛО, в който с култови скечове осмиват политическата реалност в страната.

Между 1996 и 2004 г. проектът прераства в едноименното телевизионно предаване „Клуб НЛО“, излъчвано по Канал 1. В него участват и актьорите Антон Радичев, Чочо Попйорданов и Мария Сапунджиева.

Песента, в която клиент се кълне на адвоката си, че ще го позлати само и само „делото да е висящо и присъдата да е условна“, и сцената, в която отчаяно се търси желаещ за министър-председател, са сред скечовете на НЛО от зората на демокрацията, които са все така актуални и днес.

„Абсолютно приложими са и не остаряват във времето“, отбелязва Поппандов пред Българското национално радио (БНР).

„В интерес на личния келепир и солунската митница се погазват всякакви клетви, всякакви морални норми, прекрачват се всякакви граници, без да се замислиш какви последствия може да има това за този народ, който те е пратил там, дори за твоите близки“, казва актьорът за днешния „политически театър“.

„Ако мен ме освиркат на представление или на прожекция на филм, в който участвам, аз сериозно ще се замисля какво правя, защото по този начин аз повличам целия спектакъл, целия филм и това рефлектира върху моите колеги. Ако ме освиркат втори път, да не дава Господ трети път – това означава, че трябва да си сменя професията. Просто не трябва да се появявам нито на сцената, нито на екрана. За голямо съжаление обаче това не става у нас“, добавя Поппандов.

Често му се налага хуморът да отстъпва място на прямата критика, както в случая със строежа на плаж Алепу. На този плаж през 80-те години Поппандов снима финалната сцена на филма „Оркестър без име“ – днес по думите му там може да се заснеме само „филм на абсурдите“.

И въпреки че от мнението на един човек на изкуството често нищо не зависи, Поппандов смята, че има смисъл от заявяването на гражданска позиция:

„Разбира се, че си струва, иначе не си гражданин, иначе си никой.“

Попандов завършва актьорско майсторство при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1975 г. Той е един от основателите на театър „Възраждане“ заедно с Хайгашод Агасян, Андрей Калудов, Недялко Йорданов и Станислав Пищалов.

 

Въпреки всичките реплики, сцени и роли, оставили отпечатък върху българския зрител, актьорът не смята, че животът му е „с нещо по-особен“. В описанието към своята автобиографична книга „Значи съм живял“, издадена през 2019 г., той пише, че е изпитвал големи колебания дали изобщо има смисъл да пише такава автобиография.

„Това, което надделя и ми даде смелост да направя този опит, са хората, за които разказвам в книгата. Онези стойностни български жени и мъже – актьори, актриси, режисьори и сценаристи, драматурзи, художници, композитори, оператори. Хора, които наистина са били ярки таланти, творци със свой собствен четлив почерк, а сетне лека-полека потъват в забрава“, пише Поппандов.

Според него много от тях са си отишли неразбрани и унизени. Това е и причината, заради която се решава да напише своята автобиография – защото е важно за тях да бъде разказано.

„Защото всъщност другите и публиката – тези две неща, те правят актьор, правят те Аз. И определят големината на буквите ти.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.