ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Тя е категоричен и смел режисьор. За някои шокиращ дори.

Но това не й попречи да стане едва втората жена с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан. Тя е и първата, която получава наградата самостоятелно.

Жюлия Дюкурно спечели с новия си филм „Титан“ - изпълнена със секс и насилие продукция, която провокира критиците и публиката.

Дюкурно, която е едва на 37, има подчертано предизвикателен стил. През 2016 г. излиза „Суров“, филм на ужасите с канибалистична тематика.

Играта с границата на приемливото при показването на човешкото тяло е нещо характерно за нейните филми. Това се дължи най-вече на средата, в която е израснала.

Дюкурно е родена в семейство на дерматолог и гинеколожка, като така се оказва слушател на иначе неприемливи за едно дете дискусии.

„Дори като малка предпочитах да слушам как родителите ми говорят за медицина без табута. Това беше работата им. Обичах да си завирам носа в техните книги“, казва Дюкорно, цитирана от Франс 24.

Филмът „Титан“ е за млада убийца, претърпяла катастрофа като малка. Тя влиза в сексуални отношения с кола.

“Исках да създам нов свят, който да се равнява на раждането на титаните след съединяването на Уран и Гeя. Небето и земята. Идеята беше създаването на нова хуманност, която е силна, защото е чудовищна, а не обратното. Идеята е да бъдат разобличени обществените норми и социалния живот”, казва режисьорката пред американското издание „Инди Уайър“.

Типично за Дюкурно, сюжетът е и с подчертано феминистичен характер.

„Когато хората казват, че съм жена режисьор, винаги е малко дразнещо, защото съм човек“, казва тя пред кино сайта Инди Уайър и добавя: „Аз съм режисьор. Правя филми, защото съм аз, не защото съм жена“.

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...