ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Тя е категоричен и смел режисьор. За някои шокиращ дори.

Но това не й попречи да стане едва втората жена с награда „Златна палма“ на фестивала в Кан. Тя е и първата, която получава наградата самостоятелно.

Жюлия Дюкурно спечели с новия си филм „Титан“ - изпълнена със секс и насилие продукция, която провокира критиците и публиката.

Дюкурно, която е едва на 37, има подчертано предизвикателен стил. През 2016 г. излиза „Суров“, филм на ужасите с канибалистична тематика.

Играта с границата на приемливото при показването на човешкото тяло е нещо характерно за нейните филми. Това се дължи най-вече на средата, в която е израснала.

Дюкурно е родена в семейство на дерматолог и гинеколожка, като така се оказва слушател на иначе неприемливи за едно дете дискусии.

„Дори като малка предпочитах да слушам как родителите ми говорят за медицина без табута. Това беше работата им. Обичах да си завирам носа в техните книги“, казва Дюкорно, цитирана от Франс 24.

Филмът „Титан“ е за млада убийца, претърпяла катастрофа като малка. Тя влиза в сексуални отношения с кола.

“Исках да създам нов свят, който да се равнява на раждането на титаните след съединяването на Уран и Гeя. Небето и земята. Идеята беше създаването на нова хуманност, която е силна, защото е чудовищна, а не обратното. Идеята е да бъдат разобличени обществените норми и социалния живот”, казва режисьорката пред американското издание „Инди Уайър“.

Типично за Дюкурно, сюжетът е и с подчертано феминистичен характер.

„Когато хората казват, че съм жена режисьор, винаги е малко дразнещо, защото съм човек“, казва тя пред кино сайта Инди Уайър и добавя: „Аз съм режисьор. Правя филми, защото съм аз, не защото съм жена“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.