БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Носи името на завоевател, а е роден в казахтанския град Атърау. Идва на този свят на 25 юни 1961 г, но рано разбира, че в дълбоката тогавашна съветска провинция няма бъдеще. 19-годишен пристига в Ташкент и завършва Узбекистанския театрално-художествен институт като сценограф през 1987 г.Усвоява занаята в ташкентския театър „Илхом“ и след това поема към Москва.

Знаем онази знаменита фраза от военните години – „Голяма е Русия, а зад нас е Москва!“, но тя в пълна степен е съдбоносна за Тимур.

Ако иска да се утвърди в киното трябва да пробие в Москва. Холивуд тогава е далечна и недостижима мечта. Но как да пробиеш в многомилионната и разноезична столица в онези години, когато перестройката се превръща в катастройка и на всяка крачка се сблъскваш с уродливото лице на настъпващия руски див капитализъм?

Какво изкуство, какво кино, какви пет рубли?

Като трябват рубли и долари ще се адаптира към пазара и ще снима рекламни клипове. При това първо за банка „Кредит – Москва“ през 1989 г.,а следтова за най-прочутата тогава - и вече несъществуваща - руска банка – „Империал“.

Пет години между  - 1992 и 1997 г.ще снима реклами за нея, 20 на брой. Ще кажете, но това не е изкуство, а продажба на таланта в служба на Мамона! Гледайте рекламните ролки и ще се убедите, че не сте прави.

Ще видите, че те са заснети с вкус, ентусиазъм, щипка хумор и богато въображение –  просто вижте „Световната история от банка „Империал“. На мен най-много ми хареса фрагментът „Александър Македонски“.

Тимур Бекмамбетов трупа опит, имидж, авторитет, става популярно име и може да се изхранва безпроблемно.

А това не е никак малко за тогава.

Освен това разбира къде е силната му страна като постановчик – в кратката форма – клипа, новелата, сборника от комедийни новели.

Точно в тази област ще се утвърди най-пълноценно и ще реализира серия от успешни проекти – припомням музикалните клипове на Чичерина – „Ту-ла-ла“ и „Жега“ от 2000 г., „ГАЗ – руските машини“ (2002),поредицата от седем филма, които всъщност са комедийни алманаси – „Елхички“ – 2010 – 2018, от които той е режисьор на част от филмите от 2010, 2014, 2016 и 2018, който е и най – съкровен и емоционално въздействащ, клипът на „Линкин парк“ „Безсилен“ от 2012 г.,“1968  Digital“, съвместен проект с Михаил Зигар от 2018 г., за да стигнем до проникновеното изпълнение на Тил Линдеман на „Любим град“ от 2021 г.

Уточнявам, че е необходимо разграничение – в едната посока за игрални и документален филм, а в другата клипове – основно  на песни, подсилващи въздействието на съответния художествен проект – „Ейбрахам Линкълн: Ловец на вампири“(2012) или „Девятаев“(2021), но всеки от тях е заснет с любов и високо творческо майсторство.

Бекмамбетов е синоним на качествено комерсиално кино, но той започва устремно и смело с два изключително силно и честно направени филми, които го утвърждават като надежден професионалист, но и му създават големи проблеми.

В началото е „Пешаварски валс“ (1994) с Олег Чернишов и Виктор Вербицки, суров и безкомпромисен поглед към войната в Афганистани битката за Бадабер, в която човешкият живот не струва и копейка, съветските войници подлудяват в укритията, а за капак – свои бомбардират свои!

Филмът е добре приет, награден в Карлови Вари и Сочи, но по признанието на Бекмамбетов – „Какво от това, бе гледан от малко зрители и не донесе печалба!“

Още по-големи неприятности има с осемсерийния филм, заснет по поръчка на канал РТР „Нашите 90-те“ с Александър Баргман и Каролина Кубринская – нелицеприятен поглед към градящия се див капитализъм в Русия, на чийто фон младото поколение се опитва по-скоро да оцелява, отколкото да е щастливо.

Сега сериалът се смята за модерна класика, хвали се и се анализира, но по Елциново време не е допуснат на екран и му е разрешена утешителна новогодишна премиера на 1 януари 2000 година – точно когато Путин поема властта от болния си предшественик…

Вероятно тогава и настъпва преломът у Бекмамбетов.

Подобно на Джордж Лукас и той разбира, че за да успее не трябва да снима социално-критични филми, а да се насочи към красиво изпипаните приказки за широката публика.

Своебразната загрявка в тази насока се явява историческата псевдодрама „Арена“(2001) с Карен Макдугъл,Лиза Дерган и Олга Сутулова.

Тя е снимана с пари на Роджър Корман и е ясно, че друго освен натуралистично пресъздадени гладиаторски схватки с полуголи жени няма да има.

Куриозното е, че действието се развива по нашите земи – в Дорусторум – днешна Силистра, което не ни кара да се чувстваме горди, а единствената утеха за постановчика е, че Корман се съгласява да премонтира и озвучи на английски език дебютния му филм и под заглавие „Бягство от Афганистан“ да го пусне на екран през 2002 г., като е съвсем естествено ролята на журналиста Чарли Палмър – иначе второстепенен персонаж в оригинала – да е свързана отново от Бари Кършнър като главна.

Сега е лесно да критикуваме режисьора, че е приел подобна стратегия, която от днешна гледна точка опетнява репутацията му.

Но това е все пак трупане на актив, защото нека не се лъжем, без „Арена“ едва ли би получил шанс да заснеме „Бен Хур“ през 2016 г. – неговият  опус магнум в областта на  историческата суперпродукция с участието на Джак Хюстън, Родриго Санторо и Морган Фрийман!

Любопитното е, че след излизането на видеопазара на  „Бягство от Афганистан“ настъпва най-плодотворния период в творческото развитие на Тимур Бекмамбетов.

Последователно реализира „Нощна стража“ (2004), „Дневна стража“ (2006),“Ирония на съдбата – Продължение“ (2007), Неуловим“ (2008), „Елхички“ (2010), „Ейбрахам Линкълн : Ловецът на вампири“ (2012), „Елхички 1914“ (2014) ,„Бен Хур“ (2016), „Елхички 5“ (2016)и „Елхички последни“ (2018).

Рядко успешна и дълга серия от хитове, с които категорично се утвърждава сред най-изявените и успешни руски постановчици, съумял да направи и прилична кариера в Холивуд!

Естествено, за да стигнеш до Меката на киното първо трябва да успееш в къщи с двете прекрасни фентъзита „Нощна стража“ (Без да забравяме пародията „Нощен базар“ от 2005 г.!) и „Дневна стража“, в които работи с Константин Хабенски, Владимир Меншов, Алексей Чадов, Валерий Золотухин и Юрий Куценко, да имаш куража да направиш продължение на филма, с който руснаците традиционно посрещат всяка нова година и да го напълниш с любими актьори като Сергей Безруков, Константин Хабенски, Елисавета Боярска, Андрей Мяхков, Барбара Брилска, Валентина Телизина и Юрий Яковлев, да изцедиш до края, но и да знаеш кога да спреш – златоносната жила на новогодишните алманаси „Елхички“ с Александър Домогаров, Александър Головин, Юрий Куценко и Иван Ургант плюс дежурния задкадров глас на неизменния Константин Хабенски и да стигнеш накрая до Холивуд!

Да имаш вече собствена фирма от 1994 г., която естествено се казва „Базелевс“, да се чувстваш император на руското кино с три брака и серия от успешни удари и като продуцент – с над 50 заглавия - припомням само „Черната мълния“ (2009), „Въртели“ (2011), „Хардкор“ (2015), “Времето на първите“ (2017), „1968 Digital“ (2018) и да добиеш самочувствието да снимаш екшън – трилър от класата на „Неуловим“ (2008) с Джеймс Макавой, Морган Фрийман, Анжелина Джоли, Терънс Стамп, Томас Кречман и Константин Хабенски, получил две номинации за „Оскар“, “Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“ (2012) с Бенжамин Уолкър и Доминик Купър, рисковано хорър екшън начинание, в което представяш в меко казано необичайна светлина една от иконите на американската политическа история и стигнеш до римейка на класиката на Уйлям Уайлър „Бен Хур“ (1959) – много смелост се изисква за това – с Джак Хюстън и Морган Фрийман от 2016 г.

И да живееш в бившия дом на Уолт Дисни, когато пребиваваш в Л.А.

Какъв лъвски скок към осъществяване на американската мечта!

Бъдещето ще покаже ще продължи ли американското приключение на Бекмамбетов, но аз искрено се надявам да успее да ни представи продължението на „Неуловим“, защото знам, че ще бъде неповторимо преживяване.

Бекмамбетов не робува на клишета, от него могат да се очакват не само приказки, но и смислени и аналитични творби, осмислящи проблемите на актуалното ни настояще.

Доказа го с „Профил“ (2018) с Валейн Кейн, Морган Уоткинс, Кристин Адамс и Кей Уотсън, разказващ смразяващо достоверната история на британската журналистка Ейми – Валейн Кейн, която под прикритие прониква в онлайн пропагандните канали на „Ислямска държава“, за да бъде впоследствие засмукана от нейния вербовчик, която ако и да се хареса още при премиерното си представяне на Берлинале`2018 трябваше благоразумно да изчака три години, за да получи нормално разпространение по кината, тв и другите познати платформи…

Тимур Бекмамбетов отдавна се готви да направи качествен и завладяващ патриотичен филм, посветен на герой от Отечествената война.

Така че появата на „Девятаев“ (2021) е логична и очаквана.

Английското му заглавие „Бягство от ада“ – световен разпространител е „Колумбия“ - е също  точно попадение, тъй като независимо, че се базира на реални факти и събития и на мемоарите на  действително съществувал герой Михаил Девятаев, филмът е преди всичко художествено произведение.

В него е вкарана допълнителна сюжетна линия с предателя Николай Ларин – Павел Чинарьов, необходима, за да разкрие каква би била съдбата на самия Девятаев, ако не се бе решил на своя подвиг.

Девятаев е класен летец, но самолетът му е ударен на 13 юли 1944 г.

Той попада в плен  и е въдворен в концлагера Заксеунхаузен, а след неуспешен опит за бягство е преместен на немския остров Уездом в Балтийско море.

На него се намира свръхсекретния полигон Пенемюнде, където се извършват изпитанията с ракетите Фау1 и Фау2, за които се смята, че ще преобърнат хода на Втората световна война.

Не забравяме, че на 13 юни 1944 г. германците подлагат на бомбардировка Лондон именно с Фау1.

Девятаев крои нов дързък план за бягство, какъвто въображението ни не може да допусне.

Той не се примирява с ужасните условия на живот в концлагера, избягва припознаването си от врага и с помощта на група затворници успява да избяга с немски самолет, в чиято кабина се намират разработките на Фау.

Бягството и след това въздушния двубой с Ларин са сред най-впечатляващите и зашеметяващите във филма.

Има зрители, които смятат тази постановка на Бекмамбетов и Сергей Трофимов за по-добра от „Мидуей“ (1975) на Джак Смайт  и „Пърл Харбър“(2001) на Майкъл Бей!

Групата на Девятаев успява да се измъкне от плен, той успешно приземява самолета с минимални щети и попада при своите.

И тук започва интересното…

Девятаев доставя на властите немските разработки, с които след повече от десетилетие Съветският съюз ще изведе в орбита първия изкуствен спътник на земята, но героят няма да подмине разпитите от органите на НКГБ - КГБ – МВД.При това цели 12 години!

Обикновени граждани ще го ругаят, че незаслужено е тачен, след като е бил в плен, маршрутът на придвижване на семейството му ще бъде следен, докато палачинката се преобръща след като Хрушчов поема цялата власт на 29 юни  1957 г., а Девятаев с фамилията си щастливо плава с „Ракета“, радвайки се на така дълго чаканата реабилитацияи получаването на званието герой на Съветския съюз!

Бекмамбетов с подкрепата на Трофимов създава зрелищен и ярко патриотичен филм, без изкривяване на историческата правда, ненужно дразнещ психологизъм и омръзнало ни идеологическо обременяване.

При това от гледна точка на младежката аудитория, държаща основно на динамиката, като достоен съответник на „Т – 34“ (2018) на Алексей Сидоров, с необходимата носталгична окраска и възможността да се гледа на смартфони.

Стегнат и занимателен, той ни държи в напрежение до последната 118 минута, предизвиква силни емоции, които са подплатени и от добрата актьорска работа на Павел Прилучни – Девятаев, Павел Чинарьов – Ларин и Труе Рифенщайн  - комендантът Бергхоф.

Тимур Бекмамбетов навлиза в най-зрелите си творчески години.

Логично е от него да се очакват нови и умело подплатени екранни предизвикателства, силни заглавия, любопитни ходове, защото той е в истинския смисъл на думата качественият щемпъл на съвременното руско кино.

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

Примо Леви, италиански писател и преводач, роден на 31 юли преди 102 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия