ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ернст Ингмар Бергман, режисьор (1918 – 2007)

Произход: Швеция, семейство на лутерански свещеник

Образование: Стокхолмски университет

Интереси: Кино, театър, литература

Постижения: Определян е като един от най-големите автори в историята на киното за всички времена; активната му кариера продължава повече от 60 години и включва над 60 художествени и документални филма и повече от 170 театрални постановки

Признание: Три награди "Оскар" за чуждоезичен филм през 1960 и 1961 г., награда „Ървинг Талберг“ през 1970 г. и седем награди "Златен глобус" за чуждоезичен филм през 1960, 1961, 1962, 1975, 1976, 1978 и 1984 г.

-------

Наричат Ингмар Бергман „поет на киното”, демоничен тип, който говори езика на подвижните образи като бял магьосник, един от най-великите режисьори. Той рядко гледа филмите си: „От тях ми става тежко и съм готов да заплача.” Публиката обаче смело гледа шедьоврите на невротичния швед – „Седмият печат”, „Поляната с дивите ягоди”, „Персона”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”...

Бергман е сред най-награждаваните режисьори, но често не си взима наградите – не обича светските церемонии, а и винаги има нов проект. „Ако не работя, няма да мога да живея”, казва режисьорът. И го доказа, като режисира телевизионен филм на 87, само две години, преди да направи последния ход от шахматната партия със смъртта.

„Седмият печат” е от първите знаменити филми на Бергман. Средновековен рицар се връща от кръстоносен поход и заварва чума в Швеция. На морския бряг играе шах сам, а Смъртта идва за него. Рицарят обаче я скланя на партия шах и така удължава живота си, за да види жена си за последна вечеря и да спаси приятелите си – поне временно.

Лентата започва с цитат от Откровението на Йоан: „И когато Агнецът отвори седмият печат, ето, в небето имаше тишина за около половин час.” Тишината, небесното мълчание, мълчанието на Бога, отсъствието му от живота, са основна тема в много от филмите на Бергман. Той води битка за Бога със самия Бог.

Другата му голяма битка е със смъртта. „Като малък се страхувах от смъртта, но вече не”, твърди Бергман след „Седмият печат”.

Този филм го освобождава. 40 години по-късно, след смъртта на петата си съпруга, той повтаря рефрена за освобождаването: „Самият живот е товар. Мисълта, че вече няма да видя Ингрид, ме опустошава. Нейната смърт ме направи абсолютно индиферентен към собственото ми оцеляване.”

Натрапчивите страхове и демонски битки в душата на Ингмар Бергман са от детството. Той е роден през 1918 г. в Упсала. Баща му е консервативен лутерански пастор и у тях пръчката не прашасва в ъгъла. Лишаване от вечеря и заключване в килера също са част от възпитанието. Бащата „лекува” Ингмар от детско напикаване, като му облича пола и му се подиграва. Майка му пък, към която малкият е привързан, е топла с децата, но е склонна към усамотение и тогава отказва контакт.

Голямото кино-пътешествие на Бергман започва на 6, когато брат му получава подарък – „латерна магика”, апарат за прожектиране на изображения от XVII век. Ингмар е така запленен от образите в кутията, че я купува от брат си за 100 оловни войничета и не се разделя с нея. По-късно озаглавява „Латерна магика” своята автобиография.

На 8 той за първи път гледа истински филм. Баща му забранява киното като дяволска работа, но баба му го води тайно и малкият е в захлас. Вкъщи прави куклен театър, а на 19 учи в Стокхолм литература и изкуство, но се занимава главно с театър, пише няколко пиеси и опера.

През 1944 г. Сьоберг снима „Мъка”, филм, на който Бергман е сценарист и помощник-режисьор. Филмът получава широко признание, а той започва да режисира сам и за 10 години снима дузина филми. През 1955 г. „Усмивки в една лятна нощ” е номиниран за „Златна палма” в Кан заради своя „поетичен хумор”. Следват „Седмият печат” и „Поляната с дивите ягоди”, с които бентът се отприщва.

Бергман пише сам сценариите си, а снимките пресъздадат онова, което вече вижда в главата си. Друг умен ход е да си намери брилянтен оператор – Свен Нюквист. И най-добрите актьори. Ако не ги намери – да ги изгради. Цяло съзвездие има около него – Макс фон Сюдов, Биби Андершон, Хариет Андершон, Лив Улман.

Казват, че Бергман снима, за да има актриси, с които да прави любов. Да, той изневерява на петте си жени с красиви актриси, а между две изневери изневерява на красивите актриси с други красиви актриси. „Просто съм прекалено влюбчив”, скромно обяснява режисьорът.

Напук на правилата, близките планове на актьорите – и то почти през целия филм – са запазена марка на Бергман. Той улавя всяка мимика, превръща я в знак. А превръща в знак и тишината или липсата на мимика.

По подобен начин – отблизо и детайлно, Бергман се вглежда в старинни часовници и други знакови предмети. Той е толкова голям режисьор, че прави и цвета герой от филмите си – червеното особено, горещото, дълбоко, страстно бергманово червено, снимано със зимен пейзаж или ледени персонажи...

Той никога не снима политически проект и далеч надхвърли националните граници, като запечата сцени от живота на модерната душа. А на 30 юли 2007 г., когато заедно си отиват Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони, приключва и епохата на голямото режисьорско кино.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 162 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.