Почина легендарната преводачка Нели Червенушева, родена през 1922 г. Новината се появи на фейсбук страницата на столичното кино „Одеон”, където тя работи десетилетия. 

Утре, 20 декември, филмотечното кино ще пусне филма „Преводачката на черно-бели филми” - лента, посветена на нея самата. Прожекцията е от 18,30 ч.

През 2017 г. Италия награди Нели Червенушева за дългогодишната й дейност като преводач.  За няколко поколения кинолюбители, тя е гласът на великото, класическо италианско кино - Фелини, Антониони, Скола, Моничели. 

„Почти половин век тя превежда великото италианско кино от дъното на залата във филмотечното кино "Одеон". Кабинката е 1,30 на 1,50 метра. И в това мизерно пространство се е вместила „цялата нейна Италия", а Нели никога не беше стъпвала там“, казва  режисьорът на „Преводачката на черно- бели филми” (2007)  Теди Москов.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Хората не са се научили да се уважават един друг, затова не уважават и живота.“

Хайнрих Ман, германски писател, роден на 27 март преди 152 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията