Голямата награда „Златното око” за операторско майсторство на името на Димо Коларов бе присъдена на Веселин Христов за игралния филм „Жажда” за ярък стил и артистизъм, съобщи 35mm.bg . Осмото издание на фестивала се проведе в Попово. В селекцията са участвали 28 български филма.
Награда за цялостно творчество е присъдена на емблематично име в българската операторска школа – Константин Занков. Извън конкурсната програма бяха прожектирани филмите му „Потъването на Созопол”, „Вапцаров – пет разказа за един разстрел” и беше открита фотоизложбата „Лица от екрана”. Награда за цялостно творчество бе присъдена и на един от любимите актьори на Димо Коларов – Васил Михайлов.
Ето и останалите отличени:
Първа награда за доказан професионализъм в българското кино - Рали Ралчев за игралния филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.
За най-добър дебют - Кирил Паликарски за филма „Докато Ая спеше” и на Борис Славков за филма „Събирач на трупове”.
Наградата на Съюза на българските филмови дейци - Георги Челебиев за изобразителните решения в игралния филм „Буферна зона”.
Награда на журито за документален филм - Мартин Димитров за документалния филм „Народен дом на терора”.
Наградата на продуцентска компания „Меджик Шоп” - Лилия Стайкова за късометражния игрален филм „Данте”.
Специална награда на община Попово - Николай Лазаров за игралния филм „Радостта и тъгата на тялото”.
Със специален диплом бяха отличени Ярослав Ячев за документалния филм „Васил Гендов – мит и реалност”; Иван Кунчев за късометражния игрален филм „Отвъд”; Дамян Димитров за късометражния игрален филм „Бели слонове” и Николай Илиев за документалния филм „Кръгове на светлината”.
ДИМО КОЛАРОВ – кинооператор, роден в Попово на 16 февруари 1924 г. Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново. През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. Записва се за учебната 1947 г. във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства (ФАМУ) в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми. Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“. Във визитната му картичка са филми като „Козият рог”, „Вълчицата”, „Господин Никой”, „Инспекторът и нощта”, „Капитан Петко войвода” и др. Умира на 23 февруари 1997 г. в София.
