Голямата награда „Златното око” за операторско майсторство на името на Димо Коларов бе присъдена на Веселин Христов за игралния филм „Жажда” за ярък стил и артистизъм, съобщи 35mm.bg . Осмото издание на фестивала се проведе в Попово. В селекцията са участвали 28 български филма. 

Награда за цялостно творчество е присъдена на емблематично име в българската операторска школа – Константин Занков. Извън конкурсната програма бяха прожектирани  филмите му  „Потъването  на Созопол”, „Вапцаров – пет разказа за един разстрел”  и беше открита фотоизложбата „Лица от екрана”. Награда за цялостно творчество бе присъдена и на един от любимите актьори на Димо Коларов – Васил Михайлов.

Ето и останалите отличени:

Първа награда за доказан професионализъм в българското кино - Рали Ралчев за игралния филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.

За най-добър дебют - Кирил Паликарски за филма „Докато Ая спеше” и на Борис Славков за филма „Събирач на трупове”.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци - Георги Челебиев за изобразителните решения в игралния филм „Буферна зона”. 

Награда на журито за документален филм - Мартин Димитров за документалния филм „Народен дом на терора”.

Наградата на продуцентска компания „Меджик Шоп”  - Лилия Стайкова за късометражния игрален филм „Данте”.

Специална награда на община Попово -  Николай Лазаров за игралния филм „Радостта и тъгата на тялото”.

Със специален диплом бяха отличени  Ярослав Ячев за документалния филм „Васил Гендов – мит и реалност”;  Иван Кунчев за късометражния игрален филм „Отвъд”; Дамян Димитров за късометражния игрален филм „Бели слонове” и Николай Илиев за документалния филм „Кръгове на светлината”.

ДИМО КОЛАРОВ – кинооператор, роден в Попово на 16 февруари 1924 г. Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново.  През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. Записва се за учебната 1947 г. във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства (ФАМУ) в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми. Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“.  Във визитната му картичка са филми като „Козият рог”, „Вълчицата”, „Господин Никой”, „Инспекторът и нощта”, „Капитан Петко войвода” и др. Умира на 23 февруари 1997 г. в София.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.