След разгорещените дебати за липсата на расово многообразие при наградите "Оскар", се оказа, че и номинираните от латински произход са малко, дори по-малко от оплакващите се досега чернокожи, съобщи bbc.com. 

От 1951 г. насам, когато Хосе Ферер печели за изпълнението си на Сирано дьо Бержерак статуетката за главна мъжка роля, испаноговорещите актьори и режисьори трудно пробиват. В категорията най-добра актриса например нямат успех. Големите награди рядко им се дават, повече печелят за поддържащи роли и в маловажни категории.   

Колумбийският режисьор Сиро Гуерра настоява пред bbc.com, че е важно да се обърне внимание и на латиносите.

"Те също имат талант, имат много характерен начин на разказване на истории, а латинският опит в САЩ е много богат източник на сюжети", казва той, настоявайки за многообразие на расите сред наградените. 

Липсата на номинации води до още по-дълбок проблем - в киноиндустрията се провеждат все по-малко кастинги за цветнокожи актьори в знакови роли. 

Феликс Санчес, председател на National Hispanic Foundation for the Arts, смята, че положението се влошава и има негласна договорка срещу актьорите латиноси. Киноиндустрията не чувства обществен натиск и затова не се стреми към многообразие, смята той. 

Според статистиката в САЩ латиносите са 17% от населението, а чернокожите - 13%, но имат по-малко номинации от тях. Филмовият критик Ноа Гител смята, че това се дължи на факта, че испаноговорещите са по-слабо представени политически от черните и са останали някак настрани в битките против расизма.  

Опитът показва, че в Холивуд предпочитат да канят актьори директно от Испания, вместо да наемат от малцинството в САЩ или от околните държави.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.