На 95-годишна възраст почина американският актьор Робърт Дювал – една от големите фигури на съвременното кино, познат с ролите си в Кръстникът и Апокалипсис сега, съобщиха световните агенции, цитирани от БТА.

Дювал е издъхнал в дома си в Мидълбърг, щата Вирджиния, по информация на неговия пресагент и в изявление, публикувано във „Фейсбук“ от съпругата му Лусиана Дювал.

„За света той беше носител на „Оскар“, режисьор, разказвач на истории. За мен той беше просто всичко“, написа тя. „Страстта му към занаята беше съизмерима единствено с дълбоката му любов към героите, към добрата храна и към това да бъде в центъра на вниманието. Във всяка от многобройните си роли Боб отдаваше всичко от себе си на персонажите и на истината за човешкия дух, която те олицетворяваха.“

Робърт Дювал е роден на 5 януари 1931 г. в Сан Диего, Калифорния, в семейство на военен – баща му е адмирал. Учи актьорско майсторство в Ню Йорк, където по това време работи и в пощата в Манхатън. Там се сприятелява с бъдещите звезди Дъстин Хофман и Джийн Хекман, тогава също млади и все още неуспели актьори.

Кариерата му обхваща повече от седем десетилетия, през които се утвърждава като един от най-големите актьори на своето поколение. Носител е на награда „Оскар“, БАФТА, четири „Златен глобус“, две награди „Еми“ и отличие на Гилдията на американските актьори.

Дювал прави силен дебют в киното с ролята на Бу Радли в Да убиеш присмехулник. През 1983 г. печели „Оскар“ за най-добър актьор за изпълнението си в Нежно милосърдие. Номиниран е още за ролите си в „Кръстникът“, „Апокалипсис сега“, „Великият Сантини“, „Апостолът“, „Граждански иск“ и „Съдията“.

В личния си живот актьорът има четири брака. Последната му съпруга е аржентинката Лусиана Педраса, с 40 години по-млада от него. Двамата се запознават през 1997 г., а по-късно работят заедно по филма Убийствено танго – проект, вдъхновен от страстта на Дювал към тангото и към Аржентина. Женят се през 2005 г.

С кончината на Робърт Дювал киното губи един от най-ярките си и дълбоки интерпретатори – актьор, който превръщаше всяка роля в урок по човечност и присъствие на екрана.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.