Отиде си актьорът Иван Несторов, съобщи БТА, цитирайки Съюза на артистите в България.

Ще запомним благородството и високия му дух, допълват от САБ. 

Поклонението е на 21 януари, сряда, от 12:30 ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици". 

ИВАН НЕСТОРОВ е роден на 22 октомври 1933 година в село Тъжа, община Павел Баня. Явява се на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в театралното висше училище попада в класа на проф. Боян Дановски. Познат е от близо 50 роли в театри в страната (Сливен, Добрич), телевизионен театър, кино. Незабравими са филмите с неговото участие „Белязани атоми“, „Автостоп“, „Закон за защита на държавата“, „Закъсняло пълнолуние“. Особено успешно е сътрудничеството му с режисьори като Людмил Стайков, Едуард Захариев, Гриша Островски. В последните години се изявява в Младежкия театър „Николай Бинев". Играе е дядото в „Копче за сън" от Валери Петров, Тригорин в „Чайка“ от Чехов и началник на полицията в „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, капитан Контев в „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев. Участник е в клуба „Артисти със сребро в косите" почти до последния си миг. През 2023 г. е удостоен с наградата на Министерството на културата – „Златен век“ (звезда) и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.