Бела Тар - един от най-влиятелните унгарски и европейски режисьори, е починал на 6 януари след дълго и тежко боледуване, съобщиха световните медии. Той беше на 70 г. 

Тар оставя след себе си впечатляващо наследство в киноизкуството и дълбоко влияние върху поколения режисьори и зрители по целия свят

Роден е на 21 юли 1955 г. в Печ, Унгария. Още на 16 години започва да се занимава с кино като любител, а по-късно работи в прочутата експериментална студия Balázs Béla Stúdió, където усъвършенства своя уникален подход към визуалното изразяване. 

Дебютът му като режисьор е с филма "Семейно гнездо" (1979), който печели Голямата награда на филмовия фестивал в Манхайм-Хайделберг и го утвърждава като значим нов глас в европейското кино. През 80-те и началото на 90-те години Тар развива своя отличителен стил, комбинирайки социално-реалистични теми с философски и метафизични пластове. 

Неговите най-известни филми включват "Проклятие" (1988), "Сатанинско танго"(1994) – легендарна седемчасова епопея за общност в разпад преди падането на комунизма – и "Веркмайстерови хармонии" (2000), които утвърждават името му сред най-значимите автори на „бавното кино“. 

Последният му филм е "Торинският кон"(2011), за който получава Голямата награда на журито – „Сребърна мечка“ на Берлинския филмов фестивал. В този мрачен, минималистичен шедьовър Taр създава почти хипнотизираща визуална медитация със силни дълги кадри и ограничен диалог. 

След "Торинският кон" режисьорът обявява, че не планира повече игрални филми, но се посвещава на преподаване и работа с млади автори. Той основава международната филмова школа film.factory в Сараево и води майсторски класове по целия свят. 

Тар е носител на множество международни отличия, сред които почетни награди от Европейската филмова академия, филмови фестивали в Токио, Кайро и други. 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 86 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...

 

За диалога между киното и литературата

 

През лабиринта на изкуствата: книгата на Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“...