Тацуя Накадаи – един от най-почитаните японски театрални и филмови артисти, който често си сътрудничи с режисьора Масаки Кобаяши и играе водещи роли във филмите на Акира Куросава „Ран“, „Кагемуша: Сянката на воина“ и „Високо и ниско“, е починал на 92-годишна възраст, съобщи японския вестник The Japan News, цитиран от „Варайъти“.

През своята 70-годишна кариера Накадаи се е снимал в над 100 филма и е работил с режисьори като Хироши Тешигахара, Микио Нарусе и Кон Ичикава. Той смята себе си първо за театрален актьор и никога не е подписвал постоянен договор с което й да е японско студио, което му е позволявало да работи с много различни режисьори.

Една от първите му големи роли е на затворник в драмата на Масаки Кобаяши The Thick-Walled Room („Стаята с дебели стени“), с която те започват партньорство, което ще продължи през следващите три десетилетия и ще включва заглавия като „Призрачни истории“ и „Бунтът на самураите“.

За западната аудитория Накадаи е най-добре познат с водещата роля в драмата на Куросава „Ран“ - епопея за войната в периода Сенгоку, вдъхновена от шекспировата „Крал Лир“, за която Куросава получава единствената си номинация на наградата „Оскар“ за режисура. Тогава, въпреки че е около 50-годишен, Накадаи играе много по-стария изоставен, уморен от войната военачалник.

Накадаи е роден на 13 декември 1932 г. в Токио и е второто от четири деца. Той е отгледан в Чиба, където баща му е работил като шофьор на автобус до смъртта си през 1941 г. След това майка му се мести в Аояма. В ранното си детство той започва да играе като студент в театрално училище.

Накадаи е спечелил две японски филмови награди „Синя лента“ – първата за „Харакири“ от 1962 г., а втората за филмите „Кагемуша“ и The Battle of Port Arthur („Битката за Порт Артур“) през 1980 година. През 2015 г. е удостоен с Ордена на културата – най-високото японско отличие за принос към изкуството и науката.

 

Източник: БТА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.