ИВАЙЛО СПАСОВ

С рубриката си „Културата е бъдещето” българското сопрано Соня Йончева инициира важен обществен разговор в България и по света за научно доказаната полза от това децата да се занимават с изкуство – като част от образованието си, в свободното време, за развитие на интереси и умения за цял живот. В поредица от кратки онлайн видеа Йончева – самата тя майка на две деца и човек, занимаващ се с изкуство от дете – информира съвременните родители, учители, институции за някои от най-важните полезни въздействия на културата за формиране на характер, нагласи и компетенции в подрастващите. 

В първото видео оперната прима запознава аудиторията с три основни причини, поради които трябва да запознаем децата с класическа музика:

Първо – подобрява концентрацията и продължителността на вниманието, което означава, че може да помогне на децата да се съсредоточават по-добре по време на уроците – като четене, учене или решаване на задачи чрез намаляване на разсеяността;

Второ – насърчава творчеството и въображението чрез създаване на умствени истории, визуални материали или емоции, които засилват креативното мислене;

Трето – поддържа двигателната активност и координация, особено по време на изучаване на инструменти чрез развиване на фината моторика, сръчността и чувството за време.

Всичко това е пряко свързано с умственото и физическо развитие.

По време на международния месец за осведоменост по въпросите на психичното здраве (май) и в навечерието на обичания от всички ден на детето (1 юни) Соня Йончева отговаря на въпроса как да се започне с всичко това: тя съветва родителите да заведат децата си на мюзикъл, куклен театър или концерт, съобразен с възрастта им. 

Редица изследвания в годините доказват несъмнените ползи за отделното дете, за цели поколения и за обществото като цяло от това подрастващите да имат масов достъп до изкуство и култура. Това не само дава шанс на част от тях да развият талантите си, да разгърнат пълния си потенциал и дори да станат даровити артисти, но дори и тогава, когато няма да се превърне в тяхно професионално поприще, то поне със сигурност полага основите на дисциплина, отговорност, работа в екип, справяне със общественозначими негативни тенденции като насилие, психично страдание, социално изключване, зависимости към екранно време и психотропни вещества, създаване на усещане за смисъл, цел и вдъхновение за развитие на умения и таланти – особено във времена на военни конфликти и социално напрежение. 

Соня Йончева записа първото видео от поредицата си в Ню Йорк, където се подготвя за дебют в „Дама Пика” от Чайковски на сцената на Метрополитън опера. След това оперната прима се завръща в Европа за поредица от участия в Париж, Мюнхен, Виена, Сантандер и много други престижни сцени. Припомняме, че кулминацията на нейната продуцентска и артистична дейност за годината е „Гала в София 2025” на 28 и 29 август, когато тя ще пее пред близо 10 000 души на площад „Св. Александър Невски” в духовното сърце на българската столица със световните тенори Виторио Григоло, Хосе Карерас и Пласидо Доминго. А между 20 и 26 октомври по нейна покана българската столица ще домакинства най-престижния световен оперен конкурс „Опералия”, който е дал летящ старт и на нейната собствена международна кариера. Това са проекти, с които Соня Йончева цели да създаде празничност и предпоставки за обединение между хората, както и да даде перспективи за подкрепа на таланта на младите поколения оперни певци. 

Епизод 1 е достъпен в YouTube на английски тук:

https://youtu.be/bRqbaIeVZ38?si=kgVp8WK7CemEVtLO

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...