Отиде си операторът и режисьор Радослав Спасов, съобщи БТА, цитирайки негови колеги. 

Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български  филми –  „Мера според мера“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Аватнаж“, „Вилна зона“, „Време разделно“, „Служебно положение ординарец“, „За къде пътувате?“.  

Режисьор е на „Сирна неделя“, „Откраднати очи“, „Пеещите обувки“.

РАДОСЛАВ СПАСОВ е роден на 14 юни 1943 г. в село Остров, Врачанско. Като ученик е участвал в художествената самодейност в училищния драматичен състав. Кандидатства в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, а неуспехът при кандидатстудентските изпити го отвежда през 1966 г. в Киноцентъра, където започва работа като общ работник. През 1967 г. печели конкурс за асистент-оператори. От януари 1968 г. започва работа като първи асистент на кинооператора Димо Коларов. 

От 1967 до 1971 г. учи задочно специалност „Операторско майсторство“ във Висшия държавен институт по кинематография в Москва. През 1978 г. специализира във Франция.

През 1971 г. е общият дебют на Радослав Спасов и режисьора Георги Дюлгеров - филмът „Изпит“. Двамата се запознават при следването си в Москва и са приятели повече от 50 години. Работят заедно по филмите „...И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Трампа“ (1978), „Мера според мера“ (1981), „Лагерът“ (1990), „Черната лястовица“ (1996), „Лейди Зи“ (2005), „Козелът“ (2009).

Радослав Спасов е снимал повече от 25 филма, сред тях са „Вилна зона“ (1974), „Самодивско хоро“  (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Пантелей“ (1978), „Служебно положение – ординарец“ (1978), „Лачените обувки на незнайния воин" (1979), „Последни желания“ (1983) , „За къде пътувате?" (1986), „А сега накъде?“ (1988), „Време разделно" (1988), „Време на насилие“ (1988), „Резерват“ (1990), „А днес накъде?“ (2007), документални филми за Гена Димитрова, Нешка Робева, Христо Явашев-Кристо. Работил е с режисьорите Методи Андонов, Едуард Захариев, Рангел Вълчанов, Людмил Стайков. 

В края на февруари 1993 г. по екраните се прожектира филмът "Сирна неделя". С него Радослав Спасов дебютира като режисьор и сценарист. Филмът е предвиден за селекцията на фестивала в Кан. През 1994 г. „Сирна неделя" печели наградата на филмова къща „Глобо“ за най-добър филм за малкия екран по време на фестивала „Златната роза“ във Варна. Същата година получава и специална награда от фестивала в Котбус, Германия. По време на награждаването член на журито, който обяснява мотивите за наградата, казва, че „това може би е първият филм от бившите соцстрани, който поглежда към миналото с усмивка, без да предизвиква отрицателни емоции“. За 100-годишнината на киното филмът е избран от Европейската филмова академия за програмата „Локален герой“ на форума в Гьотеборг, Швеция, където са показани филми от всички европейски страни. 

Радослав Спасов е режисьор и на филмите „Откраднати очи" (2005), „Пеещите обувки" (2016) и „Живи комини" (2018). „Откраднати очи“ е по сценарий на Радослав Спасов и Нери Терзиева. През 2005 г. филмът печели наградата на „Кодак“ за най-добър български игрален филм на 9-ия „София филм фест", наградата „Сребърен Георги" за главна женска роля на Московския кинофестивал, наградата на публиката в официалната конкурсна програма „Толерантност" на Международния кинофестивал „Палич" в Сърбия, голямата награда на публиката на 32-то издание на фестивала във Вюрцбург, Германия. През 2005 г. филмът участва в официалната конкурсна програма „На изток от запада", в Карлови Вари. През 2006 г. печели специалната награда на Червения кръст на фестивала „Златна нимфа" в Монте Карло и наградата „Сребърна роза" на Международния фестивал в Бергамо, Италия.

Радослав Спасов е бил председател на Българската асоциация на кинорежисьорите, бил е член на съвета на директорите на „Бояна филм" ЕАД, бил е и член на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци. От 1996 до 2000 г. е председател на сдружение „Филмаутор“.

Носител е орден „Кирил и Методий" (първа степен, 1979“, медал „1300 години България" и  званието "Заслужил артист". През 2023 г. получава „Наградата на София", връчвана от Столична община, за принос към седмото изкуство по повод неговата 80-годишнина.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„През последните 20 години изглежда, че всеки филм е с поне 20 минути по-дълъг, отколкото трябва.”

Итън Хоук, американски актьор, роден на 6 ноември преди 54 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...