Известната италианска актриса Моника Вити е починала, съобщиха италианските медии. На 3 ноември миналата година тя навърши 90 години.

Вити има 7 награди "Златен глобус" и 5 приза "Давид на Донатело" за най-добра актриса. Известна е и с  романтичната си връзка с Микеланджело Антониони.През 60-те години на ХХ век има революционно присъствие на екрана.

Родена е в Рим като Мария Луиза Чечарели, тя опитва да стане актриса още на 16 години и едва успява да влезе в Националната академия за драматични изкуства. Но слабата блондинка трудно пробива, включително защото не е типичният образ, който в италианското кино по това време търсят за женски роли.

Първото участие във филм е през 1954 г., но славата идва с четири филма, които Антониони прави с нея: "Приключeнието" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението" (1962) и "Червената пустиня" (1964). В тях тя си партнира с имена като Марчело Мастрояни, Ален Делон и Жана Моро.

Моника Вити е една от легендарните италианки в европейското и световното кино и през 1995 г. бе отличена със специална награда "Златен лъв" на фестивала във Венеция за цялостно творчество.

Тя продължи да се снима активно през 60-те и 70-те години, написа сценария за филма Scandalo Segreto (1990) и го режисира, след което напусна киното.

През 2000 г. се омъжи за дългогодишния си партньор Роберто Русо и за последен път се появи публично на премиера на мюзикъл в Париж две години по-късно.

През 2011 г. бе съобщено, че от години е поразена от алцхаймер.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот