Анкета на КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА за "Литературен вестник"

1. Кое е според вас събитието в българското и световното кино през 2021?

2. А кое бихте определили като филмовото антисъбитие на 2021?

3. Какво бихте пожелали на българското кино през 2022?

 

ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА, киновед, кинокритик

Голямото събитие в българското кино е едновременната поява на „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, „Януари“ на Андрей Паунов, „Рибена кост“ на Драгомир Шолев и „В сърцето на машината“ на Мартин Макариев. Моят фаворит е „Уроци по немски“, в който социалното аутсайдерство е интерпретирано на екзистенциално ниво.

Световното киносъбитие според мен е „Властта на кучето“ на Джейн Кемпиън („Пианото“) с могъщо присъствие на Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Бих прибавила и два стрийминг сериала: „Сцени от един семеен живот“ на Хагай Леви,  римейк на филма на Ингмар Бергман от 1973, и „Squid game“, на корейския режисьор Хуанг Данг-хюк, който бих превела като „Детски игри“, защото буквалното „Игра на калмари“ не означава нищо на български. В ситуацията на глобална криза, следствие от ковид пандемията, нискобюджетната продукция се превърна в световен феномен – сто и единадесет милиона зрители видяха в нея актуалното разделение на човешкото общество и собствената си обреченост.

Присъждането на „Златната палма“ в Кан на „Титан“ на Жулия Дюкурно. Драматургията е несвързана поредица от шокиращи сцени на насилие. Главната героиня изживява трансформация от хиперсексуална стриптийзьорка, през състоянието на бременно момче (забременял/а от секс с лека кола), до серийна убийца, а режисьорката прекрачва всички граници на нормалността. Това не е просто трансджендър история, каквито напоследък гледаме постоянно, а е тотален трансхуманен трансхорър – фантастична история за човешко тяло, подложено на всевъзможни метаморфози, докато достигне крайните си граници. Трансгресия заради самата трансгресия.

Нови идеи, професионализъм, ангажираност и задълбоченост – нека продължи тази тенденция, очертала се през последните две, много тежки за всички ни години. И публика със свободен достъп до киносалоните, за да се състои истинската му среща с нея.

---

ДЕЯН СТАТУЛОВ, киновед,  кинокритик

Много е важно, че световната филмова индустрия започна да се адаптира спрямо кризата свързана с Covid пандемията – бавно и с леки стъпки. Пандемията засили ролята и мястото на телевизиите и стрийминг платформите. Промяната е толкова голяма, че дори френското правителство, което предостави милиони за подпомагаме на националната филмова индустрия – от производство до дистрибуция, включи задължението за финансиране и излъчване на платформи като Netflix, Amazon и др. Голямата новина дойде и с желанието на WarnerMedia да насочи очакваните блокбастъри, които отложи през миналата година, за директна премиера едновременно в своята платформа HBO Max и киносалоните. Фестивалите възстановиха своята дейност, а още по-голямото предизвикателство е зрителите да се върнат в киносалоните. В България режисьорът Виктор Божинов рискува и го направи с разпространението на своя филм „Голата истина за група „Жигули“. При това още когато салоните допускаха до 30% от капацитета на салоните.

Определено като антисъбитие на 2021 г. ще посоча промените в Закона за филмовата индустрия, което доведе до нулева година. Идеята беше да се приеме нов закон или поне с промени в съществуващия да се запълнят липси, отстранят недостатъци, да го осъвременят и да го фокусират спрямо съвременните европейски тенденции. През годините професионалистите в българското кино настояваха политиците да изпълнят предизборните си обещания да създадат фонд „Българско кино“; да насърчат меценатството и възможностите за алтернативни източници за финансиране; да въведат санкции и да предотвратят нарушаването на авторските права от пиратските сайтове за споделяне на филми. Години наред държавата позволява свързани фирми едновременно да притежават салони и да разпространяват филми. Нито една от тези идеи не беше изпълнена с промените в закона. Тази нездравословна атмосфера се допълва от налагането на манипулативна нагласа за качествата на съвременното българско кино, както и постоянните скандали в общността.

Би било много оптимистично, ако си пожелая най-после да се приеме изцяло нов Закон за филмовата индустрия. Бих искал да се увеличи не само производството на филми, но и тяхното разпространение, така че да достигне до повече зрители. Би било много хубаво най-после да се намери възможност анимационното и документално кино да имат по-широк показ, за да бъдат видими. И накрая пожелавам филмовата общност да стане по-сплотена, а повечето творци да превъзмогнат егото си, за да успеем да се обединим около общи идеи, а киното ни да стане по-видимо извън страната.

---

БОЖИДАР МАНОВ, киновед,  кинокритик

Миналата година в същата анкета писах: „Все повече сериозни и талантливи автори работят за новите стрийминг гиганти и на следващите „Оскар”-и (25 април 2021) половината филми ще са продуцирани от мощната платформа Netflix.“ Така и стана! Нещо повече: през 2022 г. Netflix, Amazon и Disney+ ще инвестират 16% от своя оборот във френска и европейска аудио-визуална продукция! А това е същностен обрат в 125-годишната филмова индустрия! Братя Люмиер отдавна са се обърнали в гроба, какво ли си мислят сега с очи надолу? Иначе „Белфаст“ (Кенет Брана), „Силата на кучето“ (Джейн Кемпиън), „Уестсайдска история“ (Стивън Спилбърг) са добри, но ги няма големите филми с мощни откровения за времето, в което живеем. Защото Covid е само лакмусът, много други тектонични „диагнози“ къкрят в световния социум.

В „каймака“ на световното кино отекна разочарованието от „Златната палма“ в Кан за „Титан“ (2021, реж. Жюли Дюкурно), присъдена от жури с председател Спайк Лий. Сега ще видим дали и американските му колеги мислят по същия начин (филмът е френски кандидат за международен „Оскар“).

Какво да пожелая на българското кино, като си спомням горчивия афоризъм на един от моите учители: „Всичко в киното е предпоследно“. Миналата година му пожелах нов Закон за филмовата индустрия и Правилник за прилагането. Сбъдна се, ала излязоха калпави. Сега се говори за още по-нови. Джузепе Томази ди Лампедуза казва: „Нещата трябва да се променят, за да останат същите“. Починал е 1957-а, едва ли е имал предвид българското кино!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател