ЮЛИЯ ТАЛЕВА, кор. на БНР в Париж

Сякаш не стигаха мъките на французите с пандемията, заради която посрещнаха Нова година с полицейски час и затворени концертни зали, та не можаха да се насладят на „Лешникотрошачката“ „Баядерка“ или Лебедово езеро“, балетната класика в прочит на Рудолф Нуреев, без която в Операта на Париж не минава нито една новогодишна програма. Не стига това, а и един упорит слух разлюти френските културни разговори навръх Коледа: че емлбематичните балети ще изчезнат от репертоара в името на етническото многообразие и новата естетика.

„Слух“ е по-точно от „фейк“: той дойде от интервюто на новия директор на операта Александър Нийф в изданието „Монд“. Под заглавие „Културното многообразие излиза на сцена“ той говори за промените, които планира да извърши в голямата музикална къща. А именно „заличаването на практики, произлизащи от колониалното минало и робството...според представите на автора за екзотика. Наследство, което откриваме в естетическите избори на Рудолф Нуреев“ - казва направо директорът и веднага добавя, че някои творби „несъмнено ще изчезнат от репертоара“. Оттам пътят към спекулациите е една крачка - интервюто беше тълкувано и доукрасявано в социалните мрежи: Класическите балети щели да изчезнат, след тях наред са „Травиата“ и „Кармен“, за да ги заменят с хип-хоп.

Крайната националистка Марин льо Пен обяви в "Туитър" поредния акт на „мракобесие“ от „псевдопрогресистите“. Отвъд тези спекулации обаче и в самата Парижка опера, където хореографиите на Нуреев са емблема, възникват безпокойства. Идеята за заличаването на творби напомня на идващата от Америка Cancel култура (от англ. „култура на отказа“).

Ръководството на Операта побърза да разсее съмненията. „Никога не е ставало дума да се премахват тези творби, това е недоразбиране“ - уверява институцията в съобщение в "Туитър". В същото време уточнява, че промени действително предстоят. 

Това не е неочаквано, като имаме предвид профила на новия директор Александър Нийф, който наскоро пое спешно поста. Дългогодишен ръководител на Канадската оперна компания в Торонто, той е изразител на всички актуални идеологии и артистични тенденции от отвъд Океана. Въпросът за културното многообразие явно е в приоритетите му. Той вече е назначил проучване по темата и очаква доклад в края на месеца. Още повече, че миналото лято цветнокожите артисти в Операта, които наистина са единици, излязоха с манифест за промяна както на политиката на прием на артисти, така и на практики, които ги дискриминират: като изкуственото гримиране на чернокожи лица в някои екзотични сцени (каквато има в „Баядерка“, например), или неподходящи за тях норми за прически и костюми - като задължителните розово-бели чорапогащи за балерините. По този повод телевизионното предаване „Котидиен“ припомни малко иронично идеала на Джордж Баланчин за балерина с кожа „като обелена ябълка“. Според други мнения френската опера и балет винаги са носели универсален и отворен дух и не се нуждаят от идеологии, за да еволюират естествено.

Припомнено беше, че и самият Рудолф Нуреев, директор на балета на Парижката опера през 80-те години на миналия век, е бил емигрант и неговите новаторски за времето идеи далеч не са били приемани без полемика.

 

Балетът „Баядерка“ впрочем беше в програмата на Операта по Нова година и излъчен онлайн в платформата „Опера вкъщи“, която сега замества липсващия жив спектакъл.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.