Цигуларка Лия Петроваще гостува на Софийската филхармония на 21 януари в столичната зала "България". Под палката на маестро Георги Димитров тя ще представи Концерт за цигулка от Лудвиг ван Бетовен. Неговата Осма симфония ще звучи във втората част на вечерта.

Бетовен създава Концерта си за цигулка в ре мажор през 1806 година за директора на Виенския театър Франц Клемент -  известен по онова време цигулар и композитор .

Това е единственият концерт за цигулка на композитора, достигнал до нас . Специалисти и публика го наричат връх в цигулковото творчество на композитора. Днес той е в репертоара на всички големи световни цигулари.

Във втората част на вечерта ще звучи Осмата симфония  на Бетовен. В нея той се обръща към миналото, като преплита типичните черти на класицизма, интерпретирани чрез нови техники.  В нея композиторът, сякаш поглеждайки назад към изминатия път, се смее на илюзиите си. И до днес тя е сред най-красивите образци на класическата музика.

ЛИЯ ПЕТРОВА е родена в семейство на музиканти, започва  обучението си по цигулка при Евелина Арабаджиева. Осемгодишна получава Моцартовия медал и званието “Най-млад артист на ЮНЕСКО”. През 2001 е приета във Висшето училище за музика и театър в Рощок при проф. Петру Мунтяну, а от 2010 учи при Огюстен Дюме в Брюксел. По-късно продължава в музикалната академия „Ханс Айслер” в Берлин при Антие Вайтхаас. Носител е на награди от международните конкурси „Тибор Варга“ (Сион), „Луис Шпор“ (Ваймар), Германския национален музикален конкурс и др. Избрана е за „Млад музикант на годината 2007” на програма „Алегро виваче” на БНР. През 2016 печели първа награда на Международния конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания.

Била е солист на филхармониите на Брюксел, Люксембург, Осака и Монте Карло, Камерния оркестър на Лозана и Националния оркестър на Монпелие. Като камерен музикант свири с изявени изпълнители като Готие Капюсон, Йужа Ванг, Катя Буниатишвили, Гари Хофман, Джан Ванг, Луи Лорти, Никола Ангелих и др. Сред ярките й изяви е участието й в проекта „Марта Аргерих и приятели” в Атина и Франция през 2016, където свири заедно с Марта Аргерих, Рено Капюсон, Юри Башмет и Миша Майски. Първият й самостоятелен компактдиск за „Орхид Класик” с филхармоничния оркестър на Одензе включва концертите за цигулка и оркестър от Карл Нилсен и първия концерт на Сергей Прокофиев.

Лия Петрова свири на оригинална цигулка „Джовани Батиста Гуаданини”, предоставена й от музикалната фондация „Бубу“.

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ е сред най-уважаваните български диригенти. Ученик на известния цигулков педагог Розенберг, той завършва Българската държавна консерватория в София със специалности оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка – при проф. Михаил Балкански. Специализира при Евгений Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 Георги Димитров е диригент на Пловдивската филхармония, а от 1981 – главен диригент и директор на Русенската опера, както и диригент в Софийската опера. В периода 1990-1995 ръководи Симфоничния оркестър на Сан Марино. Награден е с най-високото отличие на Републиката – Кавалер на ордена „Санта Агата".

От сезон 1995/1996  Георги Димитров е музикален директор и главен диригент на Пловдивската филхармония. Като ръководител на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина на състава, както и участие в откриването на Европейския месец на културата – Пловдив (1999), предавано директно по Евровизия.

Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания, Швейцария и др.

Внушителният му репертоар включва симфонични произведения, оперни заглавия, кантатно-ораториални творби. Редовно провежда майсторски класове по дирижиране и журира в международни конкурси за диригенти.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.