Еймос Чапъл, Дана Катарина Васкова, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Годината е 1939. Художничката Гертруд Каудерс, която е от еврейски произход, се опасява, че окупационните нацистки войски в Прага могат да конфискуват нейните произведения. Тя решава да скрие огромния си набор от картини и скици.

Почти 80 години по-късно, през лятото на 2018 г., Михал Улвр ръководи екип за разрушаване на една стара опустошена къща, южно от Прага, когато „около 30 картини се сринаха и ми паднаха на главата“, разказва той пред Радио "Свободна Европа" (RFE/RL).

С напредването на деня екипът открива още скривалища в сградата, която разрушава. Ту под дъските, ту зад стените се появяват нови и нови поразително красиви произведения на изкуството. В края на деня, когато летните дъждовни облаци вече се събират над Прага, сред отломките от сградата за разстлани около 700 картини и скици.

Когато Якуб Седлачек, собственикът на къщата, е предупреден за странното откритие, той веднага разбира за какво става дума. Седлачек е отгледан с какви ли не истории за това, че някъде в семейния му дом е скрито изящно изкуство. А ето че наскоро е наследил и самата къща. Внимателният оглед на платната потвърждава, че семейната легенда е истинска - много от картините са подписани с „Гертруд Каудерс“.

Каудерс е родена през 1883 г. в Прага. Тя е едно от двете деца в заможен еврейски дом. След като нацистите идват на власт в съседна Германия и пристъпват към поетапно превземане на Чехословакия, повечето хора от семейството на Каудерс напускат страната и я призовават да направи същото. Но Каудерс, чийто първи език е немски, отказва да повярва, че нацистите ще наранят някой толкова безобиден като нея. Тя избира да остане.

Но тъй като пълният ужас на германските планове за европейските евреи постепенно се разкрива, Каудерс се обръща към близката си приятелка Натали Яхудкова с молба за огромна услуга.

Яхудкова е елегантна рускиня, родена през 1895 г. в градче на север от Москва. Тя емигрира в Чехословакия през 1920 г., след като привлича вниманието на един от чехословашките легионери - войници доброволци, биещи се за родината си по време на Първата световна война.

Яхудкова е една от около 1000 руски жени, които се омъжват за едни от най-смелите европейски бойци и отплават с тях от Владивосток за новосъздадената Чехословакия - държавата, за чието съществуване са се борили съпрузите им.

Каудерс и Яхудкова се запознават, докато са студентки в Пражката академия за изящни изкуства. Двете се сближават по време на едноседмични пътувания със своя професор, изтъкнатият художник Отакар Неджедли, когато рисуват пейзажите и градовете на Франция и Италия.

През 1939 г. тези безгрижни дни на летни пленери в чужбина с техния известен професор вече са далечен спомен, тъй като нацистите вече са направили невъзможен живота за чехословашките евреи. Каудерс изважда платната си от рамките и пренася контрабандно цялото си творчество до къщата на Яхудкова в южното пражско предградие Збраслав.

Яхудкова се излага на огромен риск, когато - вероятно с помощта на Каудерс - скрива около 700 произведения на изкуството из цялата структура на къщата си. Тогава новият дом на Яхудкова все още е в процес на изграждане, което прави шума и труда около тайния проект на двете приятелки сравнително незабележими.

Скоро след като произведенията на изкуството са безопасно вградени в къщата на Збраслав, Каудерс попада в кошмарната машина на нацистката държава. Документите показват, че след като е идентифицирана като еврейка, тя е арестувана и транспортирана в концентрационния лагер Терезиенщад (Терезин) през май 1942 г. Каудерс е държана закратко сред гладуващите и болни затворници в лагера северно от Прага, а след това е транспортирана на около 600 километра на изток - до Майданек, лагерът на смъртта в Люблин, Полша.

На неизвестна дата след 17 май 1942 г. Каудерс е убита в лагера и тялото ѝ е изгорено в пещите, построени за убийствата в индустриален мащаб, които ще станат известни като Холокост.

Въпреки че няколко чешки медии писаха за случайното откриване на произведенията през 2018 г., тогава беше съобщено, че са намерени само 30 картини и скици. Улвр смята, че чешкият журналист, с когото се е свързал, може да е разбрал погрешно описанието му и да е приел, че 30-те картини, паднали върху главата му по време на разрушаването, са цялата находка.

Снимките, публикувани в чешките медии по това време, показват само шепа скици и акварели, които са сред най-малко убедителните творби на Каудерс.

Как е разкрит мащабът на откритието

Нито Каудерс, нито Яхудкова имат деца, но братът на Каудерс има син, Корнелиус, който бяга в Нова Зеландия през 1939 г. Той е имал пет деца, сред които е и Мириам Каудерс.

Мириам Каудерс научава за находката през 2018 г. и прави многократни запитвания от дома си в Нова Зеландия за местонахождението на 30-те картини и скици на своята велика леля.

Въпреки че първите съобщения за находката сочат, че картините ще бъдат дарени на еврейския музей в Прага, Мириам Каудерс научава, че музеят не е получил картините.

След като RFE/RL зададе въпроси от името на Мириам Каудерс, Седлачек в крайна сметка се срещна с журналисти в дома си в тихо предградие на Прага.

След това, на 25 септември, Седлачек разреши на RFE/RL да заснеме цялата колекция на Каудерс - 700 картини и скици, подредени като гигантски тестета с карти за игра в една пражка складова база.

Седлачек казва, че преди да разбере, че Гертруд Каудерс има живи потомци, е мислил да монетизира удивителната находка. Знаел е, че това е историческо откритие за изкуството.

Но след като RFE/RL показа документация, доказваща, че Гертруд Каудерс има живи наследници, той си промени намеренията. Каза, че „няма да може да живее“, знаейки, че има потомци на Гертруд Каудерс, недоволни от това, което той прави с изкуството.

Седлачек заявява, че е готов да дари изкуството на чешки музей, ако потомците на Гертруд Каудерс му дадат пълномощно за това. Мириам Каудерс също заявява, че би била готова да отдаде изкуството, но си запазва правото да остави за себе си и за братята и сестрите си някои портрети на отдавна починалите си роднини. Сред тези портрети са и тези на баща й.

Мириам Каудерс казва, че баща й е известен като забавно момче, което в ученическите си години получава прякора „клоун“. Но тя казва, че се е променил след войната и "никога не се е възстановил" от Холокоста - главно заради онова, което нацистите са направили с любимата му леля. Спомнял си Гертруд Каудерс като мила, нежна жена с необичайно спокоен живот и „без интерес към мъжете“.

Когато снимки на произведения на Гертруд Каудерс са показани на Михаела Сиденбург, главен уредник на еврейския музей в Прага, тя нарича откритието „уникално в контекста на историята на изкуството в Чехия“. Една от причините за това определение е броят на картините и фактът, че те изглежда представляват почти цялото дело на живота на значим художник, запазил изкуството си за себе си.

Сиденберг аплодира решението на Седлачек цялото откритие да стане публично достояние.

„Мога да си представя всякакви ужасни сценарии, при които изкуството е било унищожено или продавано тайно, така че г-н Седлачек абсолютно заслужава признание за това, че го е предоставил“, каза тя.

Върху репортажа работи и Джеф Чапъл.

Някои от картините на Гертруд Каудерс можете да видите тук.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Бъди мярка за качество. Някои хора не са свикнали със среда, в която съвършенството е стандарт.“

Стив Джобс, американски предприемач, роден на 24 февруари преди 66 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.