Биг бендът на БНР открива новия си сезон на 14 октомври, сряда, от 20 ч. в "София Лайф клуб" с програма, посветена на Милчо Левиев. Забележителният български музикант, композитор, аранжор и виртуозен пианист, който си отиде преди година, е един от диригентите на Биг бенда.

Специални гости и солисти в концерта ще са Вики Алмазиду (вокал), Михаил Йосифов (тромпет) и Стоян Янкулов  (ударни). Ще прозвучат емблематични джаз пиеси като „Блус в 9“, „Блус в 10“, „Студиа“, „Анти валс“, „Пътешествие отново“, „Soup of the Day“, „Селски танц“ и други.

Концертът ще е промоция и на новия албум „Милчо Левиев. Анти валс – музика за Биг бенд“. В него са включени емблематични пиеси на Милчо Левиев, записани от Биг бенд на БНР между 1962 и 2013 г.  Левиев е диригент и солист в повечето от дванайсетте пиеси в албума.

„Приятно ми е да свиря в малка джазова формация, но най-интересно ми е с Биг бенда“, казва Милчо Левиев.

Началото на творческия триумф на този блестящ пианист, импровизатор и интерпретатор с нестандартни идеи е свързано с Биг бенда на Българското национално радио. Той е негов диригент и композира за формацията „Студия”, „Блус в 9” и „Анти валс” – първите пиеси, в които обединява фолклор и джаз. Този стил остава негова запазена марка. След като се установява в САЩ, Милчо Левиев участва в проекти с Don Ellis Orchestra,  Били Кобам бенд, концертира и реализира записи с Арт Пепър, Рой Хейнс. Той е музикален директор на Lainie Kazan, както и на Jazz sessions at the Comeback Inn във Венис, Калифорния.  Концертира в САЩ, Европа, Азия, преподава пиано и джаз-композиция. Носител е на награди на Националния джаз-образователен конгрес. Има номинация за Грами за аранжимент в албум на Манхатън Трънсфър, награда Грами за аранжимента на пиесата на Дейв Брубек "Blue Rondo à la Turk" в албума  на Ал Жаро „Breakin' Away”,  почетния златен медал на L’Academie Internationale des Arts - Париж.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.