КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Двама забележителни музиканти, покорили световните сцени, гостуват на Софийската филхармония на 17 и 18 септември. Блестящият цигулар Борис Белкин и един от най-прочутите съвременни диригенти Джанлуиджи Джелмети ще представят програма, посветена на 100 години от смъртта на Брух и 250 години от рождението на Бетовен. 

Концертът е очакван с огромен интерес, както от музикалните фенове, така и от музикантите, част от които вече са имали удоволствието да работят с двамата музикални колосив Италия.

Наричан от малък музикален вундеркин кариерата на Борис Белкин започва на 7-годишна възраст с концерт, дирижиран от знаменития Кирил Концрашин. Още тогава започват и множество концерти в Съветския съюз и Източна Европа. Откакто емигрира на Запад през 1974, той редовно работи с диригенти като Бърнстейн, Ашкенази, Мета, Маазел, Мути, Озава, Зандерлинг, Темирканов, Дохнани, Дютоа, Джелмети, Хербиг, Тенщед, Ратъл, Хайтинк, Берглунд, Мата, Чунг, Хироками, Федосеев, Аронович, Уелсър-Мост, Лазарев, Симонов, Коган и много други, изявявайки се с прочути световни оркестри като Бостънските симфоници, Берлинската филхармония, Филхармониите на Кливланд, Лос Анджелис, Филаделфия, Израелската филхармония, Симфоничните оркестри на Питсбърг, Монреал, Баварското радио, Кралския Концертгебау и големите британски оркестри. Редовен гост е на фестивала в Миядзаки, след като през 1997 за първи път е поканен от Изак Щерн да свири заедно с него там. Свири камерна музика с изпълнители като Юрий Башмет, Миша Майски, Жорж Плудермахер и много други. Неговият първи запис - Концертът за цигулка № 1 на Паганини с Израелската филхармония и Зубин Мета и до днес се смята за стандарт в изпълнението на виртуозния концерт. Борис Белкин провежда от 1985 майсторски класове в прочутата Академия Киджиана в Сиена, Италия, а от 1997 е преподавател в Академията за музика в Маастрихт, Нидерландия.

В София Белкин ще представи безспорно най-популярния, брилянтен Концерта за цигулка на Макс Брух № 1, който си отива точно преди 100 години, на 2 октомври 1920. И до днес тази творба е един от предпочитаните шедьоври в репертоара на всеки цигулков виртуоз. През 2000 концертът е избран на първо място в гласуването на слушателите на британската радиостанция Classic FM.

Във втората част на вечерта маестро Джанлуиджи Джелмети ще води оркестъра в гениалната Седма симфония на Бетовен. Любима на публика и артисти, тя е била високо оценена и от велики съвременници на Бетовен, които я възприели като „най-мелодичната и най-оптимистична” творба на композитора. Вагнер я нарекъл „апотеоз на танца” заради изобилието от ритми и танцувални асоциации (в третата част прозвучава и австрийска селска песен, записана от Бетовен в Теплиц). А финала Чайковски определя като „вакханалия на звуци, поредица картини, изпълнени с всеотдайно веселие, щастие и доволство от живота”.

Джанлуиджи Джелмети е сред най-престижните съвременни диригенти. След дебюта си в Берлинската филхармония италианският диригент, ученик на Серджу Челибидаке, Франко Ферара и Ханс Сваровски, редовно се изявява на подиума на най-значимите световни оперни театри и фестивали.

Десет години е бил главен диригент на Симфоничния Радиооркестър в Щутгарт и музикален директор на Teatro dell’Opera в Рим от 2000 до 2009. От 2004 е главен диригент и художествен ръководител на Симфоничния оркестър в Сидни. Освен това редовно работи в операта в Монте Карло и в Кралската опера Ковънт Гардън.

Маестро Джелмети е специализиран в италианския и френския оперен репертоар от 19 и 20 век, като възражда и осъществява премиери на рядко изпълнявани творби. В Италия той дирижира множество постановки на Росиниевия оперен фестивал, през 1999 спечелва наградата „Росини д'Оро“ с изпълнението на операта „Вилхелм Тел”. Получава и наградата на критиците в Токио „Най-добро изпълнение на годината“ през 1997 за Девета симфония на Бетховен. През 2006 прави триумфално „двойно турне“ в Япония, заедно с Teatro dell’Opera - Рим и със Симфоничния оркестър на Сидни в концерти с творби на Равел и Чайковски. Джанлуиджи Джелмети преподава оркестрово дирижиране в Музикалната Академия Киджиана в Сиена от 1997 и в Националната академия „Санта Чечилия” в Рим. Обявен е за Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата във Франция и Кавалер на Големия кръст от президента на Италия Карло Адзелио Чиампи

Снимки: Софийска филхармония

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.