Новият сезон на Софийската филхармония започва на 1 октомври с концерт на пианистката Пламена Мангова под диригентството на Мартин Пантелеев и с участието на хора „Николай Обретенов”.  В програмата са Веселин Стоянов, Едвард Григ, Чайковски, Мусоргски и Бородин. Концертът е от абонаментния цикъл „Класиката в киното”. Творби, вдъхновили или звучали във филми, ще звучат до края на сезона във филхармонията. 

Вторият абонаментен цикъл е „Междувремие 1890-1914” и ще покаже как големите творци предусещат идващите големи сътресения. Чайковски, Сибелиус, Стравински, Равел, Берлиоз, Шостакович, Бърнстейн са акцентът тук.

Третият цикъл е посветен на Рахманинов. Четвъртият се нарича „Сила и дух” и включва класици от ранга на Бетовен, Прокофиев, Брамс. Петият „Сцени и маски” наднича в света на литературата и театъра. В цикъла „Първите” ще бъдат представени първите произведения на Бетовен, Брамс, Бизе, Скрябин и Малер. 

Цялата програма на филхармонията вижте тук

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.