СИЙКА ЛАПАЧКА

С голям концерт, който ще се състои на 1 юли от 21.00 часа на Античния форум „Августа Траяна“ (Стара Загора), операта в града ще отбележи 95 години от създаването си. Концертът е с участието на тенора Камен Чанев и на примата Веселина Кацарова, артистичен директор на Операта, която пристига специално за събитието. Участват солистите на Старозагорската опера Емилия Иванова, Елена Баръмова, Русалина Мочукова, Александър Крунев, Ивайло Джуров и Юлиан Константинов, младата оперна надежда Даниела Нинева, хора, оркестъра, балета и възпитаниците на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“. В програмата, подбрана и подредена от Маестро Ивайло Кринчев, са включени увертюри, арии, дуети, ансамбли и хорове, балетни сцени от опери на Росини, Верди, Бизе, Гуно, Пучини, Маскани, Леонкавало, Чилеа, Джордано, Парашкев Хаджиев и др., финал на балета „Гето“. Водещи на концерта са Ромина Славова и Николай Априлов.

 

Историята на Старозагорската опера накратко

За рожден ден на Старозагорската опера е приета датата 1 юли 1925 г., когато завесата се вдига за първото оперно представление в Стара Загора – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов.

Операта на Стара Загора се ражда в семейство с любящи „родители“ – първата в образа на Гергана – Ничка Хаджимитева-Баталова, на която тази година се отбелязват 115 г. от рождението . А хормайстор на постановката,  наречен от старозагорци „Бащата на Операта“, е Златан Станчев. Наричат го ласкаво „Прометей Станчев“.

Останалите в екипа, реализирал „Гергана“ са: режисьор Мара Шопова, диригент Атанас Ковачев, балетмайстор Йосиф Стоилов, художник Христо Костакев, корепетитор Наталия Зафирова, инспициент и осветител Нено Ненов, сценичен работник Панайот Христов. В ролята на Никола е адвокатът Георги Баталов, Селим бей е Теню Велев, Мухтар Ага – Стефан Даскалов, Дядо Недялко – Петър Тотев и др.

Операта в Стара Загора си има и жив връстник – Санди Ганчев, дългогодишен хорист, роден през месец декември 1925 г. Съдбата му е орисана да бъде свързана с живото сърце на музиката в града на липите.

От 1928 г. до 1934 г. операта в Стара Загора се именува Районна опера-Стара Загора с център Стара Загора и район на обхождане Бургас, Търново и Пловдив. На 14 май 1934г. операта в Стара Загора преминава под егидата на Старозагорската градска община и се преименува на Старозагорска общинска опера.

 

На 1 април 1946 г. Старозагорската опера става Държавна, със заповед на Министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов. Той присъства на третия спектакъл на операта „Травиата“, силно впечатлен е, дава дума операта да стане държавна и я изпълнява. Със заповед на министър Казасов Старозагорската опера действително става първата извънстолична опера в България. За рождена година на балета в Стара Загора се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“. С появата на Димитър Димитров през 1958 г. и стабилизирането на ръководството, с оформянето на постоянен постъновъчен екип, включващ и Петър Русков, Георги Петров, Богдана Попова и втория диригент Веселин Ненов, всички те загрижени за своя театър, започва оживление и подем.

През 1967 г. започва ежегодното провеждане на „Декемврийски музикални дни” – още един стимул, още едно предизвикателство за театъра и неговите състави, за публиката. Собствена сграда най-старата извънстолична опера получава през 1971 г. – най-голямата и най-модерната за времето си на Балканите, гордост и емблема на града. На 1 и 4 октомври 1991 са премиерните спектакли на „Мадам Бътерфлай“ . Рано на следващия ден, 5 октомври 1991, декорът трябва да се товари, за да отпътува към Гърция, но…

”В 24.15 ч. избухна пожар и бе унищожена сцената, зрителната зала и мизансценна зала” – пише в протокола на представлението. С премиера на „Кармен” е официалното тържествено откриване на възстановената сграда на Държавна опера – Стара Загора на Деня на Стара Загора - 5.10.2010 г.

Старозагорската опера днес 

Оперният режисьор Огнян Драганов поема ръководството на Държавна опера-Стара Загора през 2015 година като временно изпълняващ длъжността директор, а от 2016 – след спечелен конкурс, е назначен за директор. За главен диригент кани в екипа си диригента Ивайло Кринчев, а през 2016 – световната оперна прима Веселина Кацарова за артистичен директор на театъра.

През същата година примабалерината Силвия Томова е ангажирана като художествен ръководител на балетната трупа. Приоритет в репертоарната и управленска политика на Огнян Драганов и неговия екип са дейности, свързани с овладяването на нови и нестандартни пространства, приобщаването все по-голям и разнолик кръг от почитатели на операта и балета, спектакли за деца и образователни програми, международни копродукции и творчески обмен, стремеж към необикновени и синкретични проекти с марката „За първи път в България“ („Опера на стадиона“, „Опера в цирка“, Опера с кукли и др.).

Сред реализираните инициативи на Огнян Драганов и ръководството на Държавна опера-Стара Загора, които допринасят за творческия подем на културния институт, са откриването на камерна оперна сцена „В джоба 234“, възстановяването на лятната  сцена на Античния форум, организирането и провеждането на традиционния и единствен по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство като престижен международен форум, създаването на Балканската оперна мрежа, приобщаването под шапката на Старозагорската опера на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“. Гордост за Операта и града е многонационалната балетна трупа, която привлече в състава си балетни артисти от цял свят и вече има своите ярки творчески успехи и награди.

Старозагорската опера и нейните традиции и постижения са отразени в януарския брой на авторитетното европейско издание „Опернглас“ по повод премиерното представяне в България и в региона на операта „Африканката“ от Майербер – съвместна продукция с Дойче опер Берлин.

 Снимките са предоставени на skif.bg от Старозагорската опера

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 200 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.