ИГЛИКА ПЕЕВА

На 24 май Русенската община отличи с най-високата си награда „за цялостен принос към културата”  Виолета Шаханова - Стамболиева. Родената в Русе оперна прима работи в продължение на 40 години всеотдайно за  сцената и концертния подиум не само в Дунавската ни столица, но и за страната, като гостува с успех и в чужбина.  Изпълни повече от 60 сопранови роли в един обширен репертоарен диапазон – от предкласиката  и класиката (Перголези, Моцарт, Верди до съвременността - Прокофиев, Пуленк, Хаджиев) , както голям брой кантатно ораториални творби и художествени песни – голяма част от тях за първи път у нас. Участва в големи наши и чужди музикални фестивали, направи студийни записи в БНР, БНТ, Балкантон, Радио Прага, Радио Букурещ, Виена Модърн  Мастърс  и др. Получи наградите Златната лира и Кристалното огърлие  на Съюза на музикалните дейци в България и Златната антена за първата телевизионна оперна постановка на „Слугинята- господарка” от Перголези  на БНТ.

Музикалната критика я определи като: „ Достойна продължителка на голямата традиция от миналото, завещана ни от именити лирички в българския оперен театър като: „Катя Попова, Райна Михайлова, Валентина Александрова”   (проф.  Розалия Бикс) и  като:  „Една от водещите камерни изпълнителки у нас, сред малцината, които поддържат на това високо  репертоара от една толкова трудна сфера” (Ива Чавдарова). "В това 34-то издание на Оперния фестивал в Констанца най-силно впечатление остави у мен една българска певица, Виолета Шаханова. В изключително тежката моноопера на Пуленк  „Човешкият глас”, която познавам от специализацията си в Париж, тя показа не само ярка певческа дарба, но и силен актьорски талант – игра като  родена драматична актриса. А интерпретацията й в музикално отношение беше изключителна. Фразира великолепно, при това на перфектен френски...”  (проф. Лудовик Бач, диригент).

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.