ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Цветан Каролев (1890- 1960) беше сред пионерите първопроходци на оперното дело у нас. Името му се нарежда до имената на: Петър Райчев, Мария Василева, Желю Минчев, Христина Морфова, Пенка Тороманова, Слави Филев, Ана Тодорова – това е второто поколение, след това на основателите (Михайлов- Стоян, Драгомир Казаков, Иван Вулпе, Богдана Гюзелева- Вулпе, Катя Стоянова, Панайот Димитров- Отето). Наистина, нашата опера макар да има трудна съдба, особено при раждането и младежките си години, още от самото начало е притежавала нещо важно и ценно – своите прекрасни и всеотдайни солисти певци. Сред тях е баритонът Цветан Каролев, посветил най- хубавите си години, работил близо тридесет сезона за нея, оставил прекрасни спомени за себе си като артист, личност и човек.

Роден е на 19 октомври 1890 година, под артистичния знак на Везни, в Пловдив, в културно семейство. Неговият прочут на времето баща, възпитаник на Киевската семинария,  Райчо Каролев е бил гимназиален директор в града, а също и на габровската Априловска гимназия, и  един от основателите на Българското книжовно дружество, днешната БАН. Малкият Цветан, деветото дете в семейството, още като ученик участва в първите певчески концерти в Пловдив, заедно с известните по- късно Александър Краев и Христо Попов. Става солист и на хора при църквата „Света Неделя”. Насърчен от учителите и родителите си, започва да взема уроци при Димитър Попиванов от Оперната дружба. Скоро става ученик на проф. Иван Вулпе, който му дава солидна основа. Гласът му се оформя като типичен драматичен баритон. Като гимназист вече застъпва малки роли в Дружбата. Дебютира в като Разбойника  в първата българска опера „Сиромахкиня” на Емануил Манолов на 25 ноември 1910 година, наскоро навършил двадесет години. През 1915 година е изпратен с държавна стипендия във Виена при проф. Франк Щайнер, който е възхитен от мащабния му глас и настоява да го включи в състава на Виенската държавна опера. Но родолюбивата му закваска (такива са били повечето от първите ни певци, за разлика от младите днес, които бързат да отидат на Запад!), го кара да се върне в България и да работи само за българската опера. Завърнал се в София, той влиза в репертоара на Дружбата и поема целия драматичен баритонов репертоар: Риголето, Яго от „Отело”, Скарпия от „Тоска”, Иван Владимир от „Косара”, Крали Марко от едноименната опера, Амонасро от „Аида”, Граф ди Луна” от „Трубадур...През 1917 – 1918 прави втората си задгранична специализация – този път в Берлин, при проф. Шварц и отново се връща у нас.

Репертоарът на Цветан Каролев е основно класически и български. Освен гореспоменатите централни роли, той изгражда със завидно майсторство, ако съдим по отзивите в тогавашния печат, още трудните образи на Княз Игор от операта на Александър Бородин, Холандеца от „Летящия холандец” на Рихард Вагнер, Ескамилио от „Кармен” на Бизе, Валентин от „Фауст” на Гуно, Грязной от „Царска годеница” на Римски Корсаков. Много са и българските роли на артиста – особено от Маестро Атанасов – Борислав и Кондорфе от „Борислав”, Иван Владимир в „Косара”, Халит в „Камен и Цена” на Иванов- Кауцки, Петър в „Иванко” на Натан Князев, Дели Омер  и Тахирбег в „Тахирбеговица” на Димитър Хаджигеоргиев. 

Неговият учител, тенорът Димитър Попиванов си спомня следното:

„Артист с железен глас, с невероятна музикална памет и всички необходими качества за големите певци...Не се помни в Операта някога Каролев да е преуморил гласа си от пеене – при това за певец с 45 роли, драматични, трудни, като 14 от тях, изнесени от него за първи път на сцената у нас!, нито пък да е пресипнал от простуда или от някакво общо телесно неразположение. Без да го щади, гласът му притежаваше рядка издръжливост. При изучаването на нова опера Каролев не само първи научаваше своята партия, но научаваше и ролите на своите партньори, целия клавир, преди те да ги научат, само от слушане на репетициите. Също така успяваше да запомни, при това, съвсем точно и партиите на оркестъра. Един рядък талант и един достоен българин!”

С някои от големите си роли: Граф ди Луна, Риголето, Скарпия, Холандеца и Амонастро, Цветан Каролев гостува с успех и на някои европейски сцени: Прага, Берлин, Виена, Будапеща, Загреб, Белград, Братислава.

Ето какво пише за този певец писателят Констатин Константинов:

„В ушите ми още звъни тоя мощен глас на баритона Цветан Каролев, роден и възпитан под сиромашкото българско небе, силно драматичен, малко брутален, но непосредствен, металически и пълнозвучен и винаги устойчив  - и във Риголето и Валентин, и в Княз Игор, и в Грязной, и в Тореадора, и в Скарпия...” ( спомен от 1923 г.)

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.