До 16 април в столичната галерия "Фотосинтезис"  (бул. "Васил Левски" 57) е подредена изложбата „Камера! Работи. Място на снимките – София". Посетителите ще могат да видят работни моменти от емблематични български игрални филми, заснети в столицата. Експозицията е вдъхновена от книгата „Камера! Работи. Място на снимките – София".

„Работата по книгата включваше дълъг период на селекция – първоначално на всички филми, заснети в София, а по-късно на тези от тях, за които намерихме подходящи работни моменти.

Издирихме, описахме и сканирахме от оригиналните фотографски негативи над 400 фотографии. Финалният подбор от 244 снимки беше базиран на киноведски анализ на присъстващите в кадър кинематографисти и на градското пространство като среда и участник в конкретния филмов разказ. […] В коментарните текстове към фотографиите сме се стремили да дадем информация за мястото на снимките, за творците зад камерата и за съдържанието на снимания епизод. От ежедневната преса и специализираните издания за кино, които също са част от колекцията на БНФ, подбрахме фрагменти от текстове, които предават атмосферата и историята на съответния кадър", разказват съставителите на книгата.

Показаните фотографии са подбрани и сканирани специално за изложбата от богатия фотографски архив на Българска национална филмотека. Те представят двадесет и един български филма, между които: „Рицар без броня“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Любимец 13“, „Инспекторът и нощта“ и „Всичко е любов“. В София са заснети стотици български игрални филми, като се започне от първия – „Българан е галант‘‘ (1915) на Васил Гендов. Хилядите метри лента са съхранили емблематични за града улици, сгради, паркове, паметници. Някои от тях са запазени до днес в оригиналния си вид и могат да бъдат разпознати на снимките. Други са променени до неузнаваемост, а трети са останали само в детските спомени на няколко поколения.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.