В музикалното предаване  „На опера в събота” по програма „Христо Ботев”(БНР) днес, 7 март, от 20 ч. в продължение на 240 минути ще бъдат излъчени някои от най-вълнуващите записи на Мирела Френи. Легендарното сопрано си отиде от този свят на 9 февруари – броени дни преди  тя да навърши 85 години. 

През 1963 Мирела Френи впечатлява Миланската скала  като Мими в митичната постановка на Франко Дзефирели  на „Бохеми“. На диригентския пулт е Караян. Пленен на мига от вълшебния глас и артистичност, от рядко срещана сценична освободеност и съвършена естественост в моделирането на вокала, маестрото без колебание поверява на чаровната дама от Модена ролята на  Мими. Твърдят, че Мирела Френи била любимата певица на Караян. Едва ли е била единствената. Много по-важно е обаче, че творческото вдъхновение озарява съвместния им артистичен път повече от две десетилетия. Вдъхновение, което ражда чудни плодове – спектакли, концерти, филми, записи.

През 1972 година Мирела Френи, Лучано Павароти и Херберт фон Караян правят култовия запис на „Бохеми“ от Пучини за фирмата Decca – ще ви предложа част от него в съботната вечер. Според критиците, Френи разкрива най-силните черти на творческата си природа. Умението до неузнаваемост да се припокрива със своята героиня, в повечето случаи твърде различна от самата нея.

„В областта  Реджо-Емилия, в която съм родена, жените са темпераментни, борбени. Когато правя роли като Мими, Бътерфлай, или пък Лиза Татяна, ми е нужна подготовка не само психологическа, но и чисто физическа. Тялото ми трябва да възприеме съответния образ. Когато снимахме филма „Мадам Бътерфлай“, режисьорът Жан-Пиер Понел бе ангажирал много опитна японска актриса. Учеше ме на всичко свързано с душевността и поведението на Чо Чо Сан – походка, жестове, израз на лицето…

Японките поемат всичко навътре, дълбоко в себе си. Те не реагират външно. Веризмът на Пучини пък е пълна противоположност на подобно поведение! Представете си какви усилия са потребни, за да открия пресечната точка между двете! Е, твърдят, че съм успяла. Филмът бе посрещнат с голям възторг“, връща лентата Мирела Френи.

Впрочем шедьовърът на Жан-Пиер Понел излиза на екран през 1975.  Мирела Френи вече е превзела най-престижните световни театри.

Възторжено я аплодират на фестивалите в Глайндборн и Залцбург. Ролите на знаменитото италианско сопрано са над 40, а през 70-те години пламва голямата им любов с Гяуров.  

„Николай  се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години!  Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак  по-земна… Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно… Беше наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг“, спомня си Мирела Френи славните времена, когато двамата с  Николай Гяуров събираха погледите на околните не само  на сцената, но и на бляскави светски събития… А ние ще се насладим на артистичния им блясък в топрегистрации на  „Дон Жуан“, „Фауст“, „Дон Карлос“…

„Обиколих целия свят и винаги съм усещала, че ме обичат“, не крие вълнението си Мирела Френи. „Оценяват това, което съм направила в театъра. Как да не съм щастлива! Но светът не е само опера! Важно е да се разбираме, да си помагаме в общите усилия светът, нашият свят да бъде по-добър и усмихнат…“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 103 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.