Русенският регионален музей „Баба Тонка“ обогати експозицията си, изваждайки на показ още две от своите ценности – книгите за впечатления, попълвани от гостите на Никола Обретенов през 30-те години на ХХ век. Заедно с тях са изложени и няколко фотографии, запечатали мигове от тези посещения, а на специален тъч-екран гостите на музея ще могат да „прелистят“ някои от тези страници. На 3 март се навършиха пет години от откриването на обновената експозиция на музея „Баба Тонка“ в Русе. Само в деня на своето откриване през 2015 г., емблематичната къща музей е посетена от повече от 4000 русенци.

Къщата на Никола Обретенов – син на Баба Тонка, Ботев четник и деец на националноосвободителното движение, е строена през 1907 г. През 30-те години на ХХ век синът на Баба Тонка е сред малкото останали живи участници в борбите за освобождение, а къщата му се превръща в притегателно място за посещения. Русенци и техни гости от други градове се снимат за спомен с Никола Обретенов, който излиза да ги посрещне със сребърен поднос, върху който носи черепа на Стефан Караджа. Така, още тогава се случва това, което проф. Николай Ненов дефинира като „процес на естествена музеефикация” на къщата. На 2 юни 1958 г. е открита и първата постоянна експозиция в дома на героя и през годините се превръща в емблематична за Русе. 

Обновената експозиция на къщата музей е открита на 3 март 2015 година. В този вид, тя е развита на три нива и позволява достъп до всяко кътче от сградата. Експозицията започва своя разказ за историята на рода на Баба Тонка Обретенова и връзката с Червен, за създаването на Читалище „Зора” и Русенския революционен комитет. Специално внимание е отделено на обвързаността на Русе с четническото движение и действията на революционерите Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Червеноводската чета, чието знаме е използвано по време на героичния подвиг на Христо Ботев. С помощта на образи и звуци, подземието на къщата музей пресъздава несъществуващия вече Русчушки затвор, преплел в себе си съдбите на множество емблематични герои от Българското възраждане. След темите за Априлското въстание и за Руско-турската война от 1877-1878 г., експозицията разказва за участието на поборник-опълченците в политическия живот на страната след Освобождението, за издигането на Паметника на свободата, за дейността на Комитета „Цар Освободител Александър ІІ” и за създаването на емблематичните за русенската градска среда паметници на националните герои Стефан Караджа и Ангел Кънчев.   

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.