Светът на операта загуби една от най-добрите си певици, легендарното сопрано Мирела Френи, съпруга на Николай Гяуров, съобщи repubblica.it. 

Френи, която по-късно този месец щеше да навърши 85 години, почина в дома си в Модена след продължително боледуване. 

МИРЕЛА ФРЕНИ е родена на 27 февруари 1935 г. в Модена, Италия. Има дълга и успешна кариера. Дебютира в операта 19-годишна в Модена - ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. 

През 1958 г. печели конкурс и изпълнява ролята на Мими в „Бохеми“ на Пучини в "Театро Реджио" в Торино. Постига световнаизвестност с интерпретацията на Адина в постановката на Франко Дзефирели на „Любовен еликсир“ от Доницети в Глиндебурн, където тя също участва и в опери от Моцарт през 1960 – 62.

Двамата с Лучано Павароти се считат за най-добрите изпълнители в „Бохеми“. Френи е постоянна партньорка на Павароти както на сцената, така и в звукозаписното студио.

През 1981 г. Френи се омъжва за Николай Гяуров. Двамата заедно спомагат за основаването на центъра Centro Universale del Belcanto във Виньола, където започват да водят майсторски класове през 2002 г.

За живота си с Гяуров оперната прима споделя: „Николай се появи в живота ми в много труден момент. Бяхме заедно цели 28 години! Обичахме се много, въпреки различните характери. Той гледаше на нещата откъм философската им страна, а аз съм някак по-земна... Нуждаехме се един от друг. Обичахме едни и същи неща. Спортувахме заедно... Бе наистина фантастично, тъй като изпитвахме уважение един към друг”.

След смъртта на Гяуров през 2004 г.  Френи приключи професионалната си кариера на сцената с „Орлеанската дева" на Чайковски в Националната опера във Вашингтон през април 2005 г. Тя продължава общото им дело по запазване традицията на белкантото и продължава да обучава млади певци от цял свят, като ги съветва:

"На сцената трябва да забравиш, че си певец! Самоцелното вокализиране не е нужно никому! На сцената си преди всичко актьор! Образът, който изграждаш те прави значим като творец...”

Френи публикува мемоарите си „Mio Caro Teatro“, през 1990 г. През 2002 г. е удостоена с почетна степен от Университета в Пиза за „значимия й принос за европейската култура“. Преди дни беше удостоена с "Кристално огърлие" на Съюза на  българските музикални и танцови дейци .

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.