Столичната галерия „Лоранъ“ ще отбележи 110 години от рождението на Маргарита Милиджийска с изложба. Тя ще бъде открита на 29 януари, сряда, от 18,30 ч. 

Ще бъдат  изложени картини от различни творчески периоди, между които преобладават тези от 40-те и 50-те години.

"В експозиционното пространство има жанрово разнообразие.В колекцията доминират портрети и автопортрети. Сред тях може да споменем три от най-познатите й автопортрета от 40-те години и един „Автопортрет в бяла блуза“ от 30-те години. Голямо форматните й платна са с подчертано силен и ярък колорит, докато „Портретът на Валя“ е нежно очарователен. Всички те имат характеристики, които притежават и останалите произведения.

Надяваме се с тази изложба за пореден път да върнем интереса към една слабо позната художничка, която трябва да заеме достойно място в българската живопис. Срещата ни с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от каталог от 2006 г., който ще бъде представен с изложбата”, споделят от галерията.

МАРГАРИТА МИЛИДЖИЙСКА е роденана 29 април 1910 г. в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 Г.  учи в Русе, след което през1931 г. продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружество на новите художници, 1936 г. и участва в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 г. е нейната първа самостоятелна изложба в Пазарджик. Същата година придобива свидетелство за педагогическа правоспособност по рисуване и руски език и започва да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането и в София е като учител по руски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945 – 1949). В периода (1949 – 1974) става преподавател по същия предмет в Художествената академия, където поколения студенти и художници я помнят като педагог без да предполагат, че ги учи художник.През 1957 г.,предполага се, поради формализъм, е освободена отСБХ, а чак през 1995 г. е допусната отново. Редките появи на Маргарита Милиджийскав изложбените пространстваи наложилите се житейските обстоятелства я правят непозната за публиката. Първата й самостоятелна изложба в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложби. Умира на 31 юли 2001 г. в София.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”

Ерих Кестнер, германски писател, роден на 23 февруари преди 121 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.