Радио „Jazz FM” издава албум на първата професионална българска джаз певица Лени Вълкова. По този начин тя става най-възрастният записващ артист в света, което е повод радиото да кандидатства за вписване в Книгата с рекордите на Гинес. 

Албумът проследява всички важни моменти от творческия й път – специално написани песни от Йосиф Цанков, световни шлагери с нейни хумористични текстове, джаз стандарти и дори джаз версия на оперна ария в характерни за епохата и културата ни аранжименти. В записите участват Вили Стоянов (тромбон), Калин Жечев (пиано), Димитър Благоев (китара), Даниеле Феббо (бас) и Николай Данев (ударни). Автор на аранжиментите в албума на Лени е внукът на Йосиф Цанков – Вили Стоянов. Гост солист на първия албум на Лени Вълкова е тромпетистът Мишо Йосифов. 

Албумът е естествено продължение на проекта на радиото „Джаз истории“, който цели да съхрани историята на българския джаз и да го популяризира в цялото му богатство. 

„Кандидатстваме за Книгата с рекордите на Гинес, защото Лени Вълкова в момента на записите и на издаването на албума ще бъде най-възрастният изпълнител в света с албум с нов материал. Нещо уникално в световен мащаб се случва тук при нас и сме много щастливи, че го правим,“ сподели Светослав Николов, програмен директор на Jazz FM радио и основен двигател зад проекта, в репортажа на Радиана Божикова в предаването „CooL…T”.

Едновременно със създаването на памет за традицията, Jazz FM последователно развива облика си на радиостанция, която е ангажирана със съвремието и задава тенденции в музикалната среда. Затова албумът ще съдържа и джаз стандарт с импровизации на Лени в модерен клубен аранжимент на диджей Mr. Moon – Младен Димитров, водещ на предаването Jazztronica по Jazz FM. 

Проектът на Jazz FM „Джаз истории“ има силна образователна насоченост и служи като оригинално свидетелство за малко познати години от развитието на българския джаз. В ефира и на сайта на Jazz FM феновете могат за първи път да чуят неиздавани записи – завършени песни или работни откъси, които до момента не са били публично достояние, както и да видят непубликувани снимки от личните колекции на музикантите. За историята на своята музика и за идеите зад тези постижения до момента разказаха имена като Милчо Левиев, Димитър Симеонов, Мими Николова, Лиана Антонова, Камелия Тодорова, Недко Трошанов, Стефан Славов, Живко Петров, Антони Дончев и Христо Йоцов от „Акустична версия“ и много други.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„По-лесно е да се изпроси от бедните, отколкото от богатите.”

Антон Чехов, руски писател и драматург, роден на 29 януари преди 160 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.