Музеят на музиката в Москва откри изложбата „Колекция със специално предназначение”. Тя разказва историята на най-голямата в света държавна колекция от уникални музикални инструменти. Тя ще бъде отворена до края на декември тази година. Изложбата е послучай 100-годишнината на Държавната колекция на музикални инструменти в Русия .

В цетъра на експозицията е виола от 1715 г. и цигулка от 1736 г., дело на Антонио Страдивари (1644 – 1737). Виолата е била притежание на композитора Михаил Виелгорски, както и на белгийския композитор и цигулар Анри Вийотан, който е живял и работил в Санкт Петербург през 50-те години на ХІХ век, където е бил солист в императорските театри. По-късно виолата е бил в ръцете на Григорий Гамбург, Яков Каплун и Рудолф Баршай.

„Цигулката, представена на изложбата, е дело на Антонио Страдивари, когато майсторът е бил на 92 години. Тя е била купена през първата половина на ХІХ в. век в Италия от княз Николай Юсупов, младши. Юсупови държали цигулката, докато последният представител на семейството не бил принуден да напусне Русия. Смятало се е, че инструментът е отнесен в чужбина. След превръщането на двореца  на Юсупови в музей, цигулката е намерена в едно от мазетата му. През 1919 г. тя влиза в Държавната колекция от уникални музикални инструменти. В различни години на цигулката са свирили Яков Рабинович, Лев Зейтлин, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Владимир Спиваков, Валери Климов“, разказва Михаил Бризгалов - генерален директор на музикалния музей.

Изложена е и цигулка от майстор Санто Серафин (1699 - 1776) и виолончечо, изработено от Пиетро Гуарнери (1765 - 1762). Съвсем наскоро тези инструменти са били реставрирани в Италия.

Показана е и тенорова виола от 1611 г., създадена от майсторите Антонио (1540 – 1607) и Джироламо Амати (1561 – 1630). Подобни инструменти се появяват в края на XV век и остават популярни до средата на ХVІІІ век. През цялата си история тази тенорова виола е претърпяла драматични промени – превърната е от предишния собственик в детско виолончело. Но през 1988 г. реставраторът Анатолий Кочергин преработва инструмента в първоначалния му вид.

Създаването на Държавната колекция се свързва с името на Константин Третяков, съименник на основателя на Третяковската художествена галерия. 

Днес в тази колекция са 286 музикални инструмента, създадени от ХVІ до ХХ век от такива майстори като Амати, Страдивари, Гуарнери, Бергонци. Тридесет от тях са най-добрите образци на световното музикално наследство.

 

Снимки: music-museum.ru

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.