ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Повече от десет години организация, дипломатически преговори и един от най-тежките спорове между Франция и Италия за последните десетилетия. Това е малка част от фактите, които стоят зад една изложба, която в момента привлича целия свят. Тя е посветена на 500-ата годишнина от смъртта на Леонардо да Винчи, беше открита в четвъртък в Лувъра и вече е определена като най-голямото събитие в света на изкуството от последните години.

Зад експозицията стои огромен екип от хора, но ключово място в него има кураторът Венсан Делиовен. Специалист по история на изкуството с интерес към италианската живопис от 16 век, Делиовен работи в Лувъра от 2009 г., когато се заражда идеята за мащабната изложба. И оттогава той работи почти само по нея.

„Започнахме, без да имаме предварителна концепция. Абстрахирахме се от всичко, което е било казвано преди. Искахме да бъдем прецизни и да се доближим до това, което се е случило преди толкова много време.“

„Бяхме свикнали с класическия начин на писане за Леонардо. Сега обаче не смятаме, че кариерата му е разделена на ясно различими периоди, определени от географията. Например идеята, че стилът му се е променил, когато е пристигнал в Милано, не отговаря на реалността.“

Затова Делиовен и неговият колега Луи Франк, който изследва в дълбочина живота на Леонардо, решават да разделят изложбата на четири части, които илюстрират не толкова различни периоди от творчеството на Леонардо, колкото еволюцията му като творец.

„Частите са разделени на базата на развитието на неговата личност, за да покажем личната еволюция на Леонардо и да обясним неговата гениалност.“

Като форма на почит към приноса на Леонардо към науката, Лувърът ще покаже как са изследвани картините му. В изложбата са включени изображения от сканиране на картините с най-модерната рентгенова технология, които разкриват различните слоеве боя, които художникът е полагал върху платното. Така почитателите на художника могат да видят етапите, в които са правени картините му.

Леонардо да Винчи е познат на историците на изкуството със своята прецизност и перфекционизъм. Той е отделял години, дори десетилетия на своите картини. Запазени са около 15 картини, за които учените се съгласяват, че със сигуност са негови. От тях пет са изложени в Лувъра постоянно. Още четири пристигат специално за изложбата.

Освен картините на ренесансовия художник, изложбата включва и негови рисунки, както и скици и прототипи на изобретения. Кураторът на изложбата подчертава, че това е изключително важно за разбирането на величието на Да Винчи като творец. Според него интересът на Леонардо към науката не е нещо, което го е отдалечавало от изкуството, а напротив – това му е помагало в стремежа му да достигне съвършенството в картините си.

В Лувъра гостуват рисунката „Света Анна с мадоната и младенеца“ от Националната галерия в Лондон, която ще може да бъде сравнена с картината, нарисувана по нея, която се намира във френската столица. Освен това, след дълги преговори и най-тежкия дипломатически спор между Франция и Италия след Втората световна война, от 24 октомври до 24 февруари в Лувъра ще бъде изложена скицата „Витрувианският човек“, която по принцип се съхранява в Галерията на академията във Венеция и обикновено се показва веднъж на няколко години заради изключителната си крехкост. Решението тя все пак да пътува до Париж беше взето седмици преди началото на изложбата.

„Не сме направили тази изложба с желанието да бъде блокбъстър“, казва Делиовен. „Искаме да предоставим нов поглед към това, което Леонардо ни е оставил. Да покажем на учените и публиката необходимостта да се върнем към наследството, което имаме.“

Преди да започне работа в Лувъра Делиовен е завършил френския Национален институт за културно наследство. Печели няколко стипендии, които му позволяват да изучи на място творбите на Леонардо да Винчи и няколко други италиански художници от този период в Рим и САЩ. Автор е на десетки публикации за творчеството на Да Винчи и е организирал няколко тематични изложби на произведения на ренесансовия творец.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и й се извинете.”

Френска поговорка

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.