Американската оперна певица Джеси Норман е издъхнала в ранните часове на 1 октомври на възраст 74 години след усложнения от инцидент през 2015 г., съобщи "Дневник", позовавайки се на "Ройтерс".

Тя е починала в болница в Ню Йорк след септичен шок и множествена органна недостатъчност, свързани с усложнения от нараняване на гръбначния мозък преди четири години, обяви семейството й в изявление.

Родена в щата Джорджия, певицата прекарва по-голямата част от началото на кариерата си в Европа, преди да се качи на сцената в САЩ като вече известно и утвърдено драматично сопрано, което често е асоциирано с Вагнеровия репертоар.

На 24 години тя дебютира в Националната опера в Берлин в постановката "Танхойзер" от Рихард Вагнер. След спектакъла през декември 1969 г. критиците я описват като "най-големият глас след немското сопрано Лоте Леман".

Година по-късно се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г.

Десет години по-късно Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" от Игор Стравински. През 1983 г. се качва и на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк.

Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет. Тя е член на британската Кралска музикална академия, както и носител на четири награди "Грами", сред които и за цялостно творчество.

Семейството й написа, че се гордее с нейните музикални постижения и вдъхновението, което тя е донесла на публиката по целия свят, което ще продължава да радва мнозина.

В изявление си те допълват, че се гордеят също толкова много и с нейните хуманитарни начинания, насочени към гладуващите, бездомните, развитието на младежта и образованието в областта на културата и изкуствата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 232 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.