ЕМИЛИЯН ЛИЛОВ, DW

"Облечени като монаси, те създават на сцената неповторима мистична атмосфера, в която публиката се пренася назад във времето – в свят, в който няма нито религиозни, нито езикови граници" - така започва една от рецензиите в немскоезичния печат за изкуството на българския мъжки хор "Грегориански гласове", който е на турне из Германия.

Неговите концерти представляват много умела смесица от грегориански хорали, православна литургия и мадригали от времето на Ренесанса и Барока, пише сайтът eventim.de, от който могат да се закупят и билети за концертите. Тайната на успеха на музикалния проект, наречен "Грегориански гласове", се състои в това, че хорът изпълнява известни хитове от попмузиката, но в грегориански аранжимент.

Идеята е на оперния певец Георги Пандуров, който от 39 години работи в Германия. След като се пенсионира, той поставя началото на този интересен музикален проект.

"Решихме да опитаме да съчетаем два съвсем различни музикални жанра в една програма. Не знаехме как ще реагира публиката и имаше огромен риск да се провалим", каза специално за ДВ ръководителят на трупата Георги Пандуров.

„Просто гениално!"

Но публиката не само реагира изключително положително - тя направо е запленена от комбинацията между грегориански хорал и съвременна поп музика в нетрадиционен аранжимент.

"Просто гениално" - четем в друга рецензия след един от концертите на българските изпълнители в рамките на сегашното им турне в Германия. Вестник "Бадише Цайтунг" пише следното: "Не само вокалната интонация, начинът на изразяване и артикулация на изпълнителите свидетелстват за това, че на сцената излизат истински майстори на музикалното изкуство. А внимателният подбор на изпълненията, включени в репертоара на ансамбъла, доказва, че музикално-историческото значение на грегорианството не се свежда само до неговите исторически периоди - начало, разцвет и упадък".

"Постарали сме се да направим аранжиментите така, че модерните поп изпълнения да звучат също толкова раздвижено като гласове, колкото и един мадригал, например", казва още Пандуров. Изцяло негов е подборът на репертоара на ансамбъла, който е доста широк: от Бийтълс и Род Стюарт, през Стинг, Би Джийс и Куин, чак до Андреа Бочели и Ед Ширън. Аранжиментите пък са дело на цял екип, уточнява ръководителят на мъжкия хор. 

Началото на проекта е поставено в Кьолн, Германия - през ноември 2011 година. Оттогава "Грегориански гласове" работят с концертна агенция във Фрайбург, която организира пътуванията и турнетата на трупата. Иначе всяка година хорът "Грегориански гласове" радва публиката в Германия, Франция и Швейцария. И не само там.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.