Уникални кадри от фотоархива на легендарния Тодор Славчев са изложени в столичната къща - музей „Андрей Николов“ (Червената къща, ул. Любен Каравелов" 15 ). Изложбата се открива на 14 юни и ще бъде достъпна само до края на месеца. Уредник е Яна Узунова – внучка на Тодор Славчев, който е считан за един от бащите на репортажната фотография в България.

Фотоархивът е изключително богат, обхваща близо 60 години от историята на България. Фотоапаратът на Славчев запечатва политически фигури и събития; участие на България във Втората световна война; 9 септември 1944 г.; Цар Борис III; Македония през 1941-1943 година; ген.Владимир Стойчев; Георги Димитров; срещи и прояви на Съюза на българските журналисти; български писатели; вестник „Литературен фронт“(редакция);  вестник „Стършел“(редакция, хумористи и карикатуристи); чествания на отделни творци; дейността на Българския Червен кръст; дейността на Комитета за трезвеност; спортни състезания; селски бит и селско стопанство; прояви на Славянския комитет; прояви на Българския ловно-рибарски съюз; Националното Радио; изгледи от Стара София и от множество градове, села и местности из страната-преди и след 9 септември 1944 г.

ТОДОР СЛАВЧЕВ е роден на 27 декември 1900 г. в Пловдив. От 1932 г. е член на Съюза на професионалните провинциални журналисти, а след 1944 г. – член на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Не е членувал никога в политическа партия.

През 1929 г. в Пловдив  учредява  списание „Трудови вести“, което третира въпросите на общественото осигуряване, трудовите въпроси и борбата срещу трудовите злополуки в България. През 1930 г. Славчев се установява в София, където „Трудови вести“ продължава да излиза до 1946 г.  През пролетта на 1941 г., когато Македония е присъединена към Царство България,  заминава за Скопие и остава в там повече от година, като снима непрекъснато и публикува в печата снимки. По време на бомбардировките Славчев и семейството му се евакуират в софийското село Долни Лозен. Там той снима бита и обичаите на селото и пак от там чува за случващото се на 9 септември 1944 г. в столицата. През 1945 година участва като доброволец-военен фото-кореспондент във втората фаза на Отечествената война. След войната Славчев е щатен фоторепортер на в.“Свят“, в.“Спорт“ и „За кооперативно земеделие“. Години наред той активно сътрудничи на сп.“Български журналист“, „Лов и риболов“, сп.“Славяни“, “Трезвеност“, сп.“Българо-съветска дружба“, „Български воин“, в-к „Литературен фронт“, в-к „Поглед“,  на Българския Червен кръст и други. Умира на 23 март 1992 г. в София.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.