Журналистката Татяна Кристи, която от години живее в САЩ, ще представи моноспектакъла си,  посветен на политическите безумия в България, на 20 юни от 20 ч. в столичния клуб „Сити Стейдж” (City Stage). За първи път на българска сцена ще има шоу, посветено на политическата сатира, която не попада под ударите на медийната цензура, отбелязват организаторите.

Кристи, става известна в интернет пространството с комедийни си скечове,  като голяма част от тях са на политическа основа.

„Сатирата ми почива на добрите традиции на американските и британските комици и политически коментатори, като Бил Мар например, които правят много умело могъща и интелигентна политическа сатира. Повлияла съм се от стенд-ъп комици от комедийни сериали и от вариететни предавания – като американското Saturday Night Life – което, като видях за първи преди почти 30 години, идвайки от комунистическа България, ми се видя като най-смелото нещо на света – комици да се подиграват на политици по безпощаден начин и никой нищо да не им прави… Още тогава си пожелах в България да има подобно шоу. За съжаление и до ден днешен подобно няма.  Но аз се надявам поне малко да компенсирам липсата на подобна сатира с появата си на живо пред публика в България. Искам да подчертая, че шоуто ми в България ще акцентира също и на социалната сатира, т.е. то няма само да е само  за политика, ще има и чисто комедийни елементи, свързани с народопсихологията. Т.е. ще бъде един сатиричен микс от напълно нов, непубликуван досега материал. 

Шоуто ми запълва несъществуваща медийна ниша и се надявам да предизвика интерес.

Обидно ми е, че за 30 години преход, България стигна до това да бъде пленена от олигархията държава, да бъде на последно място по почти всичко в Европа, а по свобода на словото да се срине почти три пъти. Без свободни медии едно общество става авторитарно, става пленено, става бедно и корумпирано, защото благата не стигат до гражданите, а се  разпределят му престъпници във властта и близки до нея, които са си напазарували безнаказаност. До гражданите стигат огризките от трапезата на гранд корупцията и, разбира се, репресиите над тези, които се опитват да й пречат.    

Политическата сатира е рядко животно в България. В нея няма традиции поради тоталитарното минало на страната и поради  вечния й  преход към така недостижимата  демокрация.  През последните години следите от политическата сатира съвсем се загубиха в България. Мейнстрийм медиите все по-малко смеят да се подиграват на властта, защото обикновено те и властта са едно и също. Те или са пленени, или са собственост на олигарси, които се опитват да диктуват дневния ред на България, който за съжаление има все по-малко общо с правовия ред и законността. Независими медии и журналисти биват преследвани и малтретирани. Всичко това се отразява в срамната цифра 111 – световното мястото  на България по свобода на словото.  Нерадостна е съдбата на журналисти, които властта смята за неудобни. Има все повече опразнени столчета  и свалени предавания. Дори сравнително безобидното в критиките си към властта шоу като „Господари на ефира“ вече е извън телевизионния формат. Кой остана?  Никой. Останаха безвкусните смешки, ситуационният хумор до болка изтъркан и банален, обитаващ комфортната зона на  халтурата, силно миришеща на соц.“, споделя Кристи.

Тя е влизала в десетки абсурдни образи през годините, но най-известният е образът на  „Лютинка от село Лайка, община Долни ръб“. Това е алтер егото на Татяна, с което тя често осмива абсурдите в България, превъплъщавайки се в една тотално нелепа героиня, която коментира българската действителност по възможно най-неадекватния и абсурден начин. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Туземците от южните морета не говорят английски, но речникът им е достатъчен да поставят всички холивудски филми в две категории: пата-кюта и пляс-пляс.”

Марлон Брандо, американски актьор, роден на 3 април преди 96 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.