Изложба на италианския фотограф Алберто Гандолфо се открива днес, 6 юни, в столичната галерия „КО-ОП“ (ул. „Янко Сакъзов“ №17. 

Фотокнигата и 11-те репортажни истории с портрети на хора, влезли в новините като жертви или близки на жертви може да бъде видяна до 7 юли т.г. Мафия, домашно насилие, корупция, лекарски грешки, отказ от правосъдие са част от засегнатите теми.

Онова, което остава е фотографско разследване, започнало през януари 2017 г. То се движи от отминалите вече новини по италианските медии към новините с днешна дата, като всичко е събрано и предадено под формата на снимки, за да се създаде едно живо свидетелство на семействата и близките на жертви на трагични епизоди, които са обречени на дълги битки в името на истината. Хората и историите им невинаги са познати на широката аудитория.

Проектът се състои от портрети на хора и снимки на места, които са свързани с истории, попаднали в новинарските емисии. Когато Алберто Гандолфо се среща с тях, за да ги снима, се появяват нови детайли към историите, които служат като визуална връзка между случилото се и настоящия момент, като авторът използва определен декор или пейзаж в опит да предаде събитията така, сякаш се случват в момента.

Превъзмогвайки личната си мъка, всеки един от портретираните хора е поел кръста си в търсене на справедливост. Това неочаквано бреме, паднало на плещите им, е причината за постоянни реакции, които имат силно въздействие върху обществото. Често тези истории не са известни. Авторът ги прави видими, като така информира общността и стимулира общественото самосъзнание, за да задейства промяната.

Мафия, насилие срещу жени, корупция, некомпетентно здравно обслужване, правни парадокси – всичко това са важните теми, за които Гандолфо смята, че е важно да се борим.

Авторът смята, че показването на лицата на онези, които остават, е начинът да се информира и да се помогне за случването на определени събития, които тихо и полека да задействат промяната.

Изложбата е част от фестивала „Фотофабрика“.

АЛБЕРТО ГАНДОЛФ е роден през 1983 г.  Творческите му търсения често се въртят около портретната фотография. В момента работи върху няколко проекта, чийто център е самоанализът през хората, които снима. Обучавал се е при няколко световни фотографи. Има самостоятелни изложби и проекти и излага свои работи в колективни експозиции в Италия, Франция, Русия. Част е от фотоколектива Eglise.

Източник: Организаторите на изложбата

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.