Изложба на италианския фотограф Алберто Гандолфо се открива днес, 6 юни, в столичната галерия „КО-ОП“ (ул. „Янко Сакъзов“ №17. 

Фотокнигата и 11-те репортажни истории с портрети на хора, влезли в новините като жертви или близки на жертви може да бъде видяна до 7 юли т.г. Мафия, домашно насилие, корупция, лекарски грешки, отказ от правосъдие са част от засегнатите теми.

Онова, което остава е фотографско разследване, започнало през януари 2017 г. То се движи от отминалите вече новини по италианските медии към новините с днешна дата, като всичко е събрано и предадено под формата на снимки, за да се създаде едно живо свидетелство на семействата и близките на жертви на трагични епизоди, които са обречени на дълги битки в името на истината. Хората и историите им невинаги са познати на широката аудитория.

Проектът се състои от портрети на хора и снимки на места, които са свързани с истории, попаднали в новинарските емисии. Когато Алберто Гандолфо се среща с тях, за да ги снима, се появяват нови детайли към историите, които служат като визуална връзка между случилото се и настоящия момент, като авторът използва определен декор или пейзаж в опит да предаде събитията така, сякаш се случват в момента.

Превъзмогвайки личната си мъка, всеки един от портретираните хора е поел кръста си в търсене на справедливост. Това неочаквано бреме, паднало на плещите им, е причината за постоянни реакции, които имат силно въздействие върху обществото. Често тези истории не са известни. Авторът ги прави видими, като така информира общността и стимулира общественото самосъзнание, за да задейства промяната.

Мафия, насилие срещу жени, корупция, некомпетентно здравно обслужване, правни парадокси – всичко това са важните теми, за които Гандолфо смята, че е важно да се борим.

Авторът смята, че показването на лицата на онези, които остават, е начинът да се информира и да се помогне за случването на определени събития, които тихо и полека да задействат промяната.

Изложбата е част от фестивала „Фотофабрика“.

АЛБЕРТО ГАНДОЛФ е роден през 1983 г.  Творческите му търсения често се въртят около портретната фотография. В момента работи върху няколко проекта, чийто център е самоанализът през хората, които снима. Обучавал се е при няколко световни фотографи. Има самостоятелни изложби и проекти и излага свои работи в колективни експозиции в Италия, Франция, Русия. Част е от фотоколектива Eglise.

Източник: Организаторите на изложбата

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.