Шедьовър на Иван Мърквича (1856-1938) излезе на светло след десетилетия, съобщи БНР.  „Тайната вечеря” на създателя на новото българско изобразително изкуство беше изложена в столичната галерия на "Шипка №6 в колекцията на Съюза на колекционерите на стари български майстори.

„Тайната вечеря” вероятно е била в нечий аристократичен салон, а след това захвърлена сред влага, прах и мухъл. Преди 30 години картината попада в частната колекция на пловдивския галерист Димитър Инджов. Той я купува в ужасно състояние и се налага да я реставрира няколко пъти, докато най-накрая тя придобие оригиналния си блясък. Колекционерът не разкрива подробности къде и при какви обстоятелства открива шедьовъра на Мърквичка.

Въпреки че библейският сюжет е популярен в живописта и Тайната вечеря” на Мърквичка повдига повече въпроси, отколкото да даде  отговори. На първо място се откроява мистерията: кой стои до лявото рамо на Спасителя – най-женствено рисуваният в историята на изкуството апостол – Йоан, или пък блудницата Мария Магдалена?

„Не мога да дам категоричен отговор, защото е процес на много сериозно изследване, но наистина има вероятност това да не е Йоан, а Мария Магдалена . Особено ако изхождаме от теориите на конспирациите и романите на Дан Браун, от писанията за Ордена на Сион, за тамплиерите, за това, че Христос е имал поколение от нея. А също и от факта, че старото познание и апокрифните книги започват да изчезват и историите да се прикриват. И на трапезата Христос й подава късче хляб, ако приемем, че действително е тя, докато върху лицата на апостолите са изписани емоции – някои са умислени и притеснени, други са в шок, трети пък задават въпроси – дали я храни, защо само нея, кой е седнал от лявата му страна – Йоан или Мария Магдалена. В много от картините, изобразяващи Тайната вечеря, Христос е над тленното, над материалното и на масата има само дървена чаша, няколко празни чинии и хляб. Тук чашата напомня за Свещения Граал в други интерпретации – с много орнаменти и прилича на скъпа царска чаша. Одеждите на Христос също изглеждат царски, дори има украшения по тях. Обикновено Юда Искариотски е седнал някъде в края на масата или пък е изобразен в сянка, както е при Леонардо, и само той няма ореол . При Мърквичка обаче той не е в края на масата, нито е в сянка, а се намира зад Йоан (Мария Магдалена) и целият е анфас. За първи път Юда е нарисуван толкова фронтално, почти колкото Христос – приведен, гузен, в ръцете си държи кесия, намек за трийсетте сребърника, заради които ще го предаде", разказва Инджов пред БНР.

Няма информация кога Мърквичка създава своята творба, защото годината върху картината не се разчита. Колекционерът обаче предполага, че тя е нарисувана в Чехия – още преди художникът да пристигне у нас през 1881 г. и да се превърне в един от основоположниците на новата (следосвобожденска) българска живопис. А едно от обясненията защо Мърквичка е предпочел да скрие шедьовъра си в сянката на нечий дом, звучи прозаично – той не е искал да си навлече гнева на църквата, влизайки в противоречие с някои от нейните канони.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,