В Регионалния музей за история на София – Експозиция за национално помирение, който се намира на бул. „България" 39, е открита изложбата „Големите надежди. 30 години по-късно". Тя ще бъде отворена до 21 юни.

Черно-белите документални кадри са дело на журналиста Иван Бакалов. Те показват лицата от площада и лицата от ораторската трибуна на първите митинги след падането на Тодор Живков.

Изложбата е част от програмата на тазгодишното издание на фестивала "ФотоФабрика". Това е опит "да погледнем на миналото безпристрастно – като на артефакт и свидетелство за нашето настояще", се казва в прессъобщението на музея. Те отбелязват още, че това е един "месец на сътресения, дал начало на демокрацията, на много спорове и политическо противопоставяне и делене".

ИВАН БАКАЛОВ е журналист и фотограф. Завършил е журналистика в Софийския университет, където е и хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е за редица медии и е автор на книгите "Заговорите против Живков – разкази от първо лице", "В сянката на Борисов", "Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ", "До Чикаго и напред OnRoute 66".

Ето и неговият коментар, публикуван в сайта e-vestnik.bg :

„В понеделник сутринта участвах в смешно предаване за култура по БНТ. Повод –  откриваме във вторник, 14 май, изложба „Големите надежди“ – 30 години от 10 ноември 1989, мои снимки от първите шествия и митинги (3 ноември, 18 ноември, 10 декември). По инициатива на „Фотофабрика“ и Еми Барух.

Но не за това е думата.

В БНТ поканили заедно с мен Евгени Михайлов и Бойко Станкушев. Втори или трети път участвам в предаване с Евгени Михайлов. Всеки път започва да говори дълго и протяжно за своята „танкова касета“, как Петър Младенов на 14 декември 1989 казал „да дойдат танковете“, а Евгени Михайлов геройски го заснел. И колко страшно било, че по митингите имало хора на ДС.

Вече 30 години Евгени Михайлов се опитва нарцистично да превръща в основен проблем на прехода своето видео.

Измислен герой. Измислен героизъм и измислен, несъществуващ проблем.

Никакви танкове никога не са викани и не са идвали. Какво е казал и дали го е казал това Младенов е без значение.

ДС не е била страшна по митингите след 10 ноември. ДС беше страшна преди това – донякъде и за някого, но не и за Евгени (точното му име е Евгений), възпитаник на кинофакултета в Москва.

В България нямаше профсъюзи като „Солидарност“, митинги като на площадите в Прага, дисиденти в затвора и т. н.

Стефан Цанев не стана българският Хавел. Пишеше стихове за партията и чекистите (виж тук), дадоха му апартаменти от комитети и съюзи, а не го тикнаха зад решетките.

Никакъв преход и лидери на СДС не са подменяни, внедрявани и т. н. Първите митинги бяха организирани от най-активните, а това си бяха тези от снимките. Нямаше други. Ако е имало – да са си организирали митинг, да са станали лидери, да са направили партии. Тогава кой ли не направи партия.

Тогавашни западни медии писаха, че на опозицията в България й трябваше една седмица след свалянето на Живков, за да организира първия си митинг.

И поради липса на дисиденти и герои, изпълзяха измислени – антикомунисти, закъснели с по 10-20-30 години.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,