В Регионалния музей за история на София – Експозиция за национално помирение, който се намира на бул. „България" 39, е открита изложбата „Големите надежди. 30 години по-късно". Тя ще бъде отворена до 21 юни.

Черно-белите документални кадри са дело на журналиста Иван Бакалов. Те показват лицата от площада и лицата от ораторската трибуна на първите митинги след падането на Тодор Живков.

Изложбата е част от програмата на тазгодишното издание на фестивала "ФотоФабрика". Това е опит "да погледнем на миналото безпристрастно – като на артефакт и свидетелство за нашето настояще", се казва в прессъобщението на музея. Те отбелязват още, че това е един "месец на сътресения, дал начало на демокрацията, на много спорове и политическо противопоставяне и делене".

ИВАН БАКАЛОВ е журналист и фотограф. Завършил е журналистика в Софийския университет, където е и хоноруван преподавател по пресфотография. Работил е за редица медии и е автор на книгите "Заговорите против Живков – разкази от първо лице", "В сянката на Борисов", "Мачтите в края на улицата – 5500 км с кола из САЩ", "До Чикаго и напред OnRoute 66".

Ето и неговият коментар, публикуван в сайта e-vestnik.bg :

„В понеделник сутринта участвах в смешно предаване за култура по БНТ. Повод –  откриваме във вторник, 14 май, изложба „Големите надежди“ – 30 години от 10 ноември 1989, мои снимки от първите шествия и митинги (3 ноември, 18 ноември, 10 декември). По инициатива на „Фотофабрика“ и Еми Барух.

Но не за това е думата.

В БНТ поканили заедно с мен Евгени Михайлов и Бойко Станкушев. Втори или трети път участвам в предаване с Евгени Михайлов. Всеки път започва да говори дълго и протяжно за своята „танкова касета“, как Петър Младенов на 14 декември 1989 казал „да дойдат танковете“, а Евгени Михайлов геройски го заснел. И колко страшно било, че по митингите имало хора на ДС.

Вече 30 години Евгени Михайлов се опитва нарцистично да превръща в основен проблем на прехода своето видео.

Измислен герой. Измислен героизъм и измислен, несъществуващ проблем.

Никакви танкове никога не са викани и не са идвали. Какво е казал и дали го е казал това Младенов е без значение.

ДС не е била страшна по митингите след 10 ноември. ДС беше страшна преди това – донякъде и за някого, но не и за Евгени (точното му име е Евгений), възпитаник на кинофакултета в Москва.

В България нямаше профсъюзи като „Солидарност“, митинги като на площадите в Прага, дисиденти в затвора и т. н.

Стефан Цанев не стана българският Хавел. Пишеше стихове за партията и чекистите (виж тук), дадоха му апартаменти от комитети и съюзи, а не го тикнаха зад решетките.

Никакъв преход и лидери на СДС не са подменяни, внедрявани и т. н. Първите митинги бяха организирани от най-активните, а това си бяха тези от снимките. Нямаше други. Ако е имало – да са си организирали митинг, да са станали лидери, да са направили партии. Тогава кой ли не направи партия.

Тогавашни западни медии писаха, че на опозицията в България й трябваше една седмица след свалянето на Живков, за да организира първия си митинг.

И поради липса на дисиденти и герои, изпълзяха измислени – антикомунисти, закъснели с по 10-20-30 години.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.