Цветомир Цветанов, БНР

"Театрите не са заведения, в които се печелят пари... Целта на театъра не е забавлението. Забавата не е култура. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра", е казал бележитият български поет Пенчо Славейков, който точно преди 100 години е бил директор на Народния театър "Иван Вазов".

Днес редица български трупи залагат на комедията. Причината е, че са необходими по-малко актьори, привлича повече публика и... повече средства. Именно тази обвързаност обаче не е по вкуса на част от артистите, които смятат, че културните институти не бива да са в услуга на масовия вкус, а напротив – да образоват и да възпитават високи ценности у зрителя. 

Заради системното недофинансиране и ограничения актьорски състав от театъра в Монтана заявиха, че нямат възможност да поставят "сериозни постановки", а заплатите им са обезсърчаващо "обидно ниски". 

"Заплатата на един актьор, който е с висше образование, е същата, каквато е на портиерката със средно образование. Искаме да играем например "Крал Лир", но там персонажите са над 20. Трябва да се направи нещо за разширяване на минималния брой актьори. За да може да работи пълноценно един екип и да може да разпределя заглавия в разнообразния си репертоар – освен комедия, да има и драма и т.н., минималният брой актьори е 16. Тогава може да търсиш заглавия, които задоволяват и актьорските амбиции, и интереса на публиката", заяви директорът на Монтанския театър Любомир Бояджиев.

"Започвам вече да се гневя, защото актьорската работа отива на заден план. Публиката иска да види нещо различно, нещо сериозно, не само комедии. Но за това трябват повече актьори и по-сериозна работа. Сериозните постановки са нужни на актьора. Така той трупа опит, знание, интелект. Тази ситуация ограбва града, ограбва нас, ограбва всички. Или ще има нормален театър, или да ни закриват", допълни актьорът Ивайло Симеонов.

На същото мнение е и актьорът Асен Таков:

"Дано да се намерят повече средства. Трябва да се разбере колко важен е за един град културният живот – за израстването на самия град и на хората в него."

България отделя едва половин процент от държавния бюджет за финансиране на културата. Тази година са предвидени 196 млн. лева. Освен това театрите, като Видинския и Монтанския, са на общинска издръжка, а не получават бюджетите си директно от културното министерство, както държавните театри, каквито са Врачанският и Кукленият във Видин. 

"Не деля театрите на общински и държавни. Унизително ниско е заплащането на хората, работещи в театъра. Това е вярно. Но ако човек само чака някой да му даде, за да направи големия си проект, големия си спектакъл, това никога няма да се случи. Трябва да има други едни усилия, които се базират на критериите, които ти си поставяш, които ти си изградил. Търсенето, което те води към онзи хубав голям спектакъл. Това обаче не може да се случи без да си направил добра трупа. Да, малко се отделя за култура особено в последните години, но по-важно е с каква отговорност подхождаш към работата, която вършиш", коментира директорът на Държавен куклен театър във Видин Поли Трифонова.

"Естествено, че парите за култура не стигат, но проблемът е, че сме в най-бедния регион и няма как културата точно да бъде приоритет във финансово отношение. Може би правителството, което и да бъде то, трябва да отделя малко повече пари за изкуство, защото културата има много по-широко значение, като термин. Културата е и образованието, и поведението ни, изкуството също е един аспект от културата. Проблемът е доста по-дълбок. Ако искаме да оцелеем, като култура, трябва да наблегнем на абсолютно всяка една брънка от това голямо нещо, наречено "култура" – образованието, дома, семейството, да се учат децата, че трябва да четат книги, да гледат изложби, да четат поезия, да гледат театър и че всичко това струва пари. Защото, ако ние не го платим, тези същите хора утре няма да ни предложат нищо ново. Трябва да работим върху себе си – всички ние заедно", е мнението на директора на Драматичен театър - Видин Дейвид Славчев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Любовта е като меда: можете да го опитате, но е невъзможно да плувате в него.“

Болеслав Прус, полски писател, роден на 20 август преди 172 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Измамните "азбучни" истини. Съдът ли ще реши кога е възникнала българската нация?

Избледнялостта на българското име, за което говори Сидеров, през османските столетия, включително и в първите десетилетия на 19 век, е трудно оспорим факт (но трудно вписващ се в концепцията на късния националкомунизъм за 1300-годишна непрекъсната българска история).

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.