Кристо ще опакова Триумфалната арка в Париж догодина, съобщи БНР, като цитира АФП.

Артистът от български произход ще покрие паметника с 25 000 м сребърно-син рециклируем материал, който ще бъде прикрепен с червена връв. Инсталацията ще остане две седмици през април 2020 г. Опаковането ще съвпадне с мащабна изложба в Парижката галерия на работи на Кристо и покойната му съпруга Жан-Клод, посветена на проекта им с най-стария мост във френската столица през 1985 г. 

„35 г., след като Жан-Клод и аз опаковахме Понт Ньоф, нямам търпение да работя отново в Париж върху Триумфалната арка“, е заявил 83-годишният Кристо. 

Финансирането ще дойде от продажбата на подготвителни рисунки, модели и оригинални литографии на други обекти на Кристо.

Идеята на Кристо и Жан-Клод за Триумфалната арка датира от 1962 г. 

Последният му проект беше плаващата мастаба в езеро в лондонския Хайюд парк. Преди това даде възможност на хората да походят по водата в италианското езеро Изео. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.