Несменяемият директор на Софийската опера Пламен Карталов отново беше преизбран на поста. Преди седмица той предизвика негодувание сред публиката, след като обяви за фалшива новина на българските медии вандалщината на свои служители в Мемориала на мира в Хирошима. 

Фактът, че журито предпочете него пред сопраното Дарина Такова предизвика негодувание в социалните мрежи. Такова директно заяви на журито, че певците в операта са изключително уморени и подложи на критика статуквото.

Самата Такова нажежи атмосферата, като публикува гневно писмо след конкурса: 

"След 2 месеца и три дни ставам на 55. Инвестирала съм 52 от тях в музиката, а в продължение на повече от 25 съм оставила себе си - сърцето, душата, ума, кръвта, плазмата, потта и сълзите си по сцените на всички най-важни театри по света. Инвестирала съм себе си. Инвестирала съм таланта си. И това се върна към мен не само с големи признания, награди, гастроли, божествени, немислими и отвъд човешките сили роли за истинска примадона, професионални и приятелски познанства на световно ниво, пари, лукс, радости и удовлетворение. Това се върна към мен и с едно име. Едно име, което е разпознаваемо в световният оперен елит като името на белакантист, пълнокръвен артист и дива DOC- denominazione di origine controllata. За всичките тези години, минавайки през тези "най-важни театри на света", в моето сърце и възприятие за изкуството ми най-важният театър винаги е бил Софийската опера. Този театър, който беше дом на моите първи стъпки на сцената, който ми даде опит, самочувствие, професионализъм, допир с голямата музика- качества, които никой никога след това не е дръзвал да оспорва по нито една друга световна сцена. театър, който вече 30 години (ще перифразирам Борхес) ме боли в цялото тяло. С неговото занемаряване, търгуване, омаловажаване, опростачване, овехтяване, вмирисване на яхния, старо, гнило и евтино. С неговото пълно и категорично падение, замаскирано с една евтина имитация на престиж и просперитет. С постоянното произвеждане на фалшивата новина, че операта е това, че театърът е съпоставим със световните стандарти и че той триумфира. Защото, ако това беше истина, за театъра нямаше да пишат Труд и 24 часа, въз основата на прес рилийзи от пр-а на операта. За театъра щяха да пишат Independent и Le monde.

Вече 10 години аз съм в България и макар и вече да не пея по причини, известни на всички вас, моят живот и моето име не са спрели да бъдат посветени и денонощно инвестирани в операта- в младите, във възможностите за тях, в музиката и в бъдещето. И като един наивен идеалист аз продължавах да вярвам, че този живот и това име един ден ще могат да бъдат полезни и за този най-важен театър за мен. Не успях преди пет години, когато все още с розовите очила на добронамерения, позитивен, идеалистичен артист, мислех, че само с добри намерения и професионализъм мога да пробия стената от предразсъдъци, митове и зло. Не успях и вчера, когато въоръжена с хладнокръвие, хладен професионализъм, перфектна концепция, подкрепата на огромна маса хора и безкомпромисната си прямост, с която вече 10 години наричам нещата с истинските им имена, се изправих пред едно жури, в което сред прависти, синдикалисти, финансисти и журналисти имаше само четирима музиканти, двама от които нямат и никога не са имали нищо общо с операта, и аз усетих, че се изправям пред една група хора, които никога не са чували името Дарина Такова. Хора, на които това име говори може би само с фразата "Онази, дето изгуби гласа си, чел съм за нея в ....... (попълнете празното място с която и да било кафява медия)". Хора, за които цифрата, кодекса, статуквото, посредствеността и демагогията имат по-голямо значение от ИЗКУСТВОТО. Хора, които на всичко казано от мен зададоха омерзителния въпрос "Дали Красимира Стоянова и Анна Томова-Синотва биха се съгласили с вас?", сякаш аз- певицата пяла в същите театри, също толкова големи роли със също толкова големи диригенти и режисьори нямам достатъчната тежест и авторитет, та трябва да бъда потвърждавана от други, по-големи имена. Хора, които след като изслушаха презентацията на Директора Академик, в която той говори за всичко друго, но не и за музика, изкуство, певци и талант, заявиха, че са ЗАШЕМЕТЕНИ. Хора, които биха предпочели да умрат, отколкото да се научат да мислят и най-вероятно ще се случи точно така. 

И знаете ли, след това преживяване вчера, аз, Дарина Такова, оперна певица, част от световния оперен елит повече от 25 години, инвестирала живота и страданията си в това изкуство, работила за името си с гордост и радост от това, че съм българка, посветила таланта, тялото и душата си на един идеал, се почувствах жалка и омерзена. Почувствах се НИКОЯ. Почувствах се безсилна, отчаяна, уморена и съсипана от това, че вече толкова години аз съм единственото дете, което казва, че царят е гол и единствената Алиса, която вижда света не такъв какъвто е, а такъв какъвто трябва и може да бъде. Почувствах се жертва на функционалната неграмотност, на липсата на критерий, на липсата на визионерство и на една гигантска, грозна, мазна, свинска, кафява ЛЪЖА. Една лъжа, в която всички вие, мили колеги, колективно избирате да живеете. Една лъжа, която ви мачка, съсипва, сравнява със земята, издевателства над вас физически и психически и ви лъже и убеждава, че всъщност всичко това е щастие и успех, престиж и класа, ниво и удовлетворение. Вие живеете в Мордор отвъд Вала, нещо средно между орки, диваци и бели бродници, диментори са изсмукали душите ви и зомбирани сте тръгнали на поход, с който да залеете цялата тази територия с лъжа и посредственост. Затова ще ви го кажа в прав текст: вие сте тотално и безвъзвратно съсипани. Вагнер съсипа гласовете ви. Тичането и търкалянето по сцената без мисъл и смисъл ви съсипаха като артисти. Грозните сценографии и костюми ви съсипаха като естети. Липсата на диригенти ви съсипа като музиканти. Липсата на хормайстор съсипа хора до ниво читалищна самодейност- без да обиждам читалищата, където в хода на историята са се крепили културата и духа на тая клета територия. Вие живеете в един Стокхолмски синдром- обичате подтисника си. Изпитвате симпатия и състрадание към един деспот. Не ми е мъчно за мен, мъчно ми е за вас, защото тази опера сте вие. 

Аз не съм тази опера. Аз съм Миланската скала, Ковънт гардън, Лисеу, Росини Опера Фестивал, Ла фениче, Метрополитън. Аз съм всичките си награди, премиери, триумфи, записи. Аз съм щастието, с което се прибирах след всеки спектакъл, сладката умора от това да си пял пред най-елитните публики на света. Аз съм Дарина Такова и никога повече няма да позволя да обяснявам на когото и да било какво значи това. 

Багодаря на онези, които повярваха в мен и моята сила. Благодаря на всички, които трепетно ме подкрепяха и ми пишеха денонощно, за да изразят своята съпричастност. Благодаря на всички онези, които видяха в мен контрапункт на системата, която да.... ни убива. Благодаря на невидимата сила, която ме спаси от това да изгубя здравето и душата си в кръстоносния поход, на който бях тръгнала, за да спасявам хора от робство, което всъщност им доставя перверзно удоволствие. Един ден над парламента на тая територия вместо "Съединението прави силата" трябва да пише "Искахме да стане по-добре, ама стана както винаги".

Бъдете живи и здрави.

#HUBAVOE"

 

Мнение във "Фейсбук" сподели и Чавдар Гюзелев:

"Пламен Карталов ще бъде още 5 години директор на Софийска опера. Общо 20 години ще е начело на културната институция, с най-голям бюджет - 11 милоиона. Той я ръководи, като едноличен собственик - поставя почти всички спектакли, като от време на време кани някоя претоплена манджа отвън, за парлама...

Много важно е да разберем поименно кои са хората, взели това решение, и са предпочели 70-годишния режисьор пред сопраното Дарина Такова, многократно по-известна в оперния свят, с огромна кариера, контакти и опит във всички важни оперни театри по света.

Още дълго време ще усещаме спарения въздух, миризмата на нафталин и дъха на евтин тюрлю гювеч... Няма кой да проветри."

 

Запис от изслушването на Димитров вижте тук

Запис от изслушването на Карталов вижте тук.

Запис от изслушването на Такова вижте тук.

 

Коментари  

0 #1 Petar Krivoshiev 25-10-2018 20:09
Работата на актьора е коренно различна от тази на режисьора. Това, че някой има знанията и практиката да сглоби един спектакъл, по никакъв начин не означава, че има режисура! Колкото и добре да звучи … Режисурата е бебе! Музите танцуваха, танцуваха с Аполон, според мнозина кандидат покойници Папалион, а на еврит Авалон и сега така им се пада - бебе вундеркинд ,та да се видят всички в чудо.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).